Функциите на "разузнавателната общност" на САЩ — събиране, натрупване, обработка и анализ на разузнавателна информация, в крайна сметка са подчинени на една цел — подсигуряване на агресивната държавна политика на американския империализъм. Ако по-рано, пише Л. Къркпатрик, под разузнавателна дейност се разбираше преди всичко получаването на информация, сега акцентите се изменят, особено що се отнася до същността и методите на този процес, който в съвременното американско общество става все по-важен за "вземането на решения на висше равнище".
Тази постановка се потвърждава и от мястото на разузнаването в системата на държавния апарат на САЩ. От една страна, като монополен носител на най-важната държавна информация то влияе все по-активно при вземането на решения в областта на външната и военната политика от правителството, а, от друга — с нарастването на мащабите на експанзията на американския империализъм все по-сериозно се включва в подготовката на политическите препоръки: в разработването и провеждането на големите външнополитически и военни операции, продиктувани от интересите на монополите.
Разузнавателно осигуряване на плановете за агресия
Какви конкретни задачи поставят управляващите кръгове на САЩ пред своята "разузнавателна общност"?
Колкото и разнообразни да са тези задачи, няма съмнение в основната им насока: разузнавателно осигуряване на военните приготовления на американския империализъм и избиране на най-изгодния момент за внезапен удар, насочен срещу Съветския съюз и другите социалистически страни. Те се обуславят изцяло от милитаристичната политика на администрацията на САЩ.
Съединените щати се стремят към свръхвъоръжаване. Те създадоха над 1500 военни бази и обекти на територията на други държави. Създадоха най-големите групировки от въоръжени сили и държат в пълна готовност средства за прехвърлянето им в най-отдалечените райони на света. Вместо ограничаване и намаляване на ядрените оръжия те увеличават стратегическите нападателни сили далеч над потребностите. Разполагат ракети със среден обсег в Европа и така създават потенциал за нанасяне на първи ядрен удар. Те се стремят към Космоса, за да вземат земното кълбо на прицела на ядреното ударно оръжие, на лазерните и лъчевите устройства. Хвърлят за военни приготовления вече трилиони долари. Накрая, отклоняват всички предложения за нормализиране на положението в света[79].
Поставил си за цел да измени в полза на Съединените щати военностратегическото равновесие, което днес е най-важната предпоставка за запазването на мира, и създавайки опасни огнища на военни пожари ту в един, ту в друг район на земното кълбо, американският империализъм всячески активизира дейността на "разузнавателната общност", насочена към получаване на информация за Съветския съюз и за страните — участнички във Варшавския договор, към проникване в държавните им тайни.
Разкриване на отбранителния потенциал на СССР
Както вече се знае със сигурност, през април 1950г. президентът Труман е одобрил една секретна директива на Съвета за национална сигурност, разработена с участието на ръководителите на ЦРУ и Пентагона. В тази директива № 68, която развива постановката на предишните директиви на СНС (по-специално на директива 20/1), за главна цел на американската външна политика се обявява постигането на угоден за Вашингтон "световен ред", а като главно препятствие по този път се сочи Съветският съюз. Затова, казва се в директивата, Съединените щати трябва да увеличат още повече своята мощ, използвайки я по такъв начин, че да "осигурят коренно изменение на природата на съветската система", "да посеят в съветската система семената на разрушението", а също и да поощряват и да поддържат безпорядък и вълнения в стратегически важните страни — съседки на Съветския съюз. Точно така е казано! При това практическото изпълнение на самата програма се свързва пряко с необходимостта от организиране в широки мащаби на военен, икономически, политически и научно-технически шпионаж.
Управляващите кръгове в САЩ смятат глобалния шпионаж, който американският печат старателно рекламира, за обикновена практика в международните отношения. Някои американски политически дейци открито приканват към ново разширяване на шпионските функции на "разузнавателната общност" на САЩ. Официалните документи на правителството и на Конгреса на САЩ от последните години също съдържат указания за засилване на тази страна от подривната дейност срещу социалистическата общност. Нещо повече, администрацията на Рейгън поощрява появата на "теоретични" изследвания, които обосновават допустимостта и законността на глобалния шпионаж. Стремейки се да внушат на американския народ и на световното обществено мнение мисълта за необходимостта от "разузнавателно проникване" в социалистическите страни, авторите на тези трудове всячески прикриват класовата същност и подривния характер на шпионската дейност на американската държава, превръщането на шпионажа в средство на държавната политика[80].
вернуться
Вж. например: Wilensky, Н. L. Organizational Intelligence, Knowledge and Policy in Government and Industry. New York — London, 1967.