Най-големият раздел в разузнавателните програми на САЩ е космическото фоторазузнаване. Работата по този раздел започва през втората половина на 50-те години с проекта "Дискъвърър".
На спътниците от типа "Самос" се поставя фотооборудване, което работи във видимия и в инфрачервения диапазон. То осигурява натрупване на информация и предаването й на Земята. Спътниците се извеждат в полярни елиптични орбити (180/540 км). Орбитите могат да бъдат постоянни или да се изменят с помощта на бордовите двигатели. Средната продължителност на активното съществуване на спътника "Самос" е от 10 до 20 денонощия. Фотокамерите му могат да правят дребномащабни планове и дребномащабни стереоскопични снимки на земната повърхност или едромащабни стереоскопични снимки с голяма разрешаваща способност. В първия случай от височина 180 км могат да бъдат получени снимки на ивица от местност с ширина 160–180 км, даващи възможност за разпознаване на обекти и предмети с размер 4–6 м, а във втория — от височина 130–140 км на снимки на ивица широка 12–15 км могат да се разпознаят предмети и обекти с размер половин метър. Експонираният филм се изхвърля от спътника в капсули на интервал от едно до четири денонощия. За спасяване на лентите се използват кораби и специални самолети от военновъздушните сили на САЩ. Ако падналият в морето контейнер не може да бъде спасен бързо, в него се задействува взривно устройство с часовников механизъм, което го потопява. След като спътникът изпълни задачата си, контейнерът с фотоапаратурата също се връща на Земята[100].
Едновременно с усъвършенствуването на програмата "Дискъвърър" се правят и нови разработки за получаването на снимки с голяма яснота и за подробно изследване на малки райони от ниски орбити. Такъв спътник е изстрелян за пръв път с помощта на ракетата носител "Атлас-Аджена В" на 7 март 1962 година. След като тази ракета се използва 6 пъти — последният на 11 ноември 1962г., започват да се изстрелват спътници от второ поколение с ракетата носител "Атлас-Аджена Д".
Само от 1963 до 1967г. САЩ са изстреляли специално за разузнаване на територията на СССР 100 спътника "Самос". През 1964г. такива спътници прелитат над Съветския съюз по 12 пъти на ден[101]. След това от 1968г. американските ВВС планират да извеждат в орбита от четири до шест разузнавателни спътника годишно, които трябва да се намират продължително време над районите, представляващи особен интерес за разузнаването на САЩ. Към края на 1980г. броят на спътниците от типа "Самос" — вече трето поколение, изведени в околоземна орбита, достигна 51, Тяхната експлоатация продължава и сега.
Съвременните спътници за детайлно фоторазузнаване са значително по-съвършени от предшествениците си. За извеждането им в орбита се използва ракетата носител "Титан ЗВ-Аджена Д".
Основната апаратура на спътника е многоспектралната фотокамера на фирмата "Айтек". При маневрирането перигеят на орбитата се снижава до 110 км, при което и величината на разрешаващата способност намалява до около 15 см. Филмът се връща на Земята в контейнери (на борда на всеки спътник се поставят най-малко два контейнера), които се улавят във въздуха по време на спускането им с парашути. Контейнерите се хващат с трапецовидни примки, теглени от самолети С-130, които излитат от Хавайските острови, Времето на активното съществуване на първите спътници за детайлно разузнаване постоянно се увеличава и вече е достигнало три месеца.
Съкращаването на програмата на спътниците за обзорно разузнаване и намаляването на броя на изстрелванията по програмата за детайлно разузнаване през периода 1977–1980г. се обяснява с въвеждането в експлоатация на най-големите разузнавателни спътници от нов тип, известни под наименованието "Биг бърд". Спътник "Биг бърд" е изстрелян за пръв път през септември 1973 година. Този вид спътници могат за няколко обиколки да осигуряват наблюдение почти на цялата повърхност на Земята и да извършват както обзорно, така и детайлно фоторазузнаване. Те имат две фотокамери. Едната е усъвършенствуван модел на системата, разработена от фирмата "Ист Кодак" за спътници за обзорно разузнаване, а другата — голяма фотокамера с висока разрешаваща способност, изготвена от фирмата "Перкин-Елмер". Снимките на първата фотокамера се предават на Земята с помощта на 6-метрова разгръщаща се антена, а филмите, заснети с втората фотокамера, през определени промеждутъци от време се хвърлят на Земята в контейнери (на спътника има четири контейнера). Спътникът "Биг бърд" е разработен от фирмата "Локхийд" на базата на ракетната степен "Аджена". Времето на активното съществуване на този тип спътници достига половин година.