Експлоатацията на спътниците "Биг бърд" позволи на Съединените щати да извършват непрекъснато наблюдение с малко изстрелвания. Според американските специалисти новата програма (KH-II) дава възможност да се осигури целогодишно наблюдение само с едно изстрелване на две години и наблюдение с два спътника за продължителен период. Спътникът KH-II има голяма разрешаваща способност и предава получените данни практически едновременно със снимането на обектите. Разработва се модифициран вариант на този спътник.
Първият спътник за радиоелектронно разузнаване на САЩ — "Ферет" — е изстрелян на 18 юни 1962 година. Основната му задача е да определи местонахождението и работните характеристики на радиолокационните станции на системите за противовъздушна и противоракетна отбрана на Съветския съюз и да засича информация в телеметричните и другите канали.
Електронното разузнаване от орбитата на изкуствен спътник на Земята компенсира това, което разузнавателните служби на САЩ "не успяват да получат" от земните, въздушните и морските радиоразузнавателна станции и по-специално вредата, нанесена на системата за електронно разузнаване на САЩ в резултат на загубата на шпионските станции за следене в Иран.
За спътника от типа "Ферет" са характерни орбити, близки до кръговите, с отдалечаване от Земята 480–560 км. Масата на полезния им товар се колебае от 200 до 2000 кг в зависимост от това, какъв носител се използва за извеждане в орбита. Обикновено радиошпионите не се връщат на Земята. Уловените от тях сигнали се записват от бордовите устройства и след това се предават на специални земни станции, разположени на Хавайските острови, в Ню Хампшир и в Калифорния. Първоначалната програма за спътниково радиотехническо разузнаване на САЩ се дели на три етапа. На първия етап (през периода от 15 май 1962 до 15 януари 1963г.) са изстреляни четири спътника, на втория етап (от 23 юни 1963 до 17 януари 1968г.) — девет, а на третия етап (от 5 октомври 1968 до 16 юли 1971г.) — четири. Тези спътници са изведени в кръгови орбити с височина около 500 км с време на една обиколка 94–95 минути. Те функционират едновременно с фоторазузнавателните спътници. През юли 1976г. бяха изведени в кръгова орбита с височина 630 км три спътника и всички те, както твърдят американските специалисти, са свързани с радиотехническото разузнаване.
След изстрелването на спътника на 16 юли 1971г. през 1973, 1977 и 1978г. са изстреляни и редица други, чието истинско предназначение стана известно едва през 1979 година. Както се изясни, те са били само част от програмата за радиотехническо разузнаване с кодово наименование "Риолит", чиято главна цел е засичането на телеметричната информация, предавана по време на опити със съветски балистични ракети.
Големите пространства, които според американските специалисти трябва да се обхващат от спътниците за морско разузнаване (70 на сто от повърхността на Земята е покрита с вода), налагат Съединените щати да използват по-високи орбити, отколкото за разузнаването на сушата. Това осигурява широка зона на наблюдение за едно преминаване.
Военноморските сили на САЩ започват да проучват възможностите за осъществяване на проекта за спътникова система за морско разузнаване през 1968г. в рамките на "програма 749". През 1973г. последната е преориентирана и обединена с програмата за полети на самолети на голяма височина за създаване на единна програма за въздушно-космическо разузнаване. Първият спътник за морско разузнаване беше изстрелян на 30 април 1976г. на орбита с височина 1092 — 1128 км и ако се съди по характера на поставената на борда му апаратура, той е предназначен за следене на атомни подводници по образуващата се след тях "топлинна следа". Вторият спътник по тази програма беше изстрелян на 8 декември 1977г., а след него беше планиран и трети. Но фактически това стана едва на 3 март 1980г. поради забавяне при изготвянето на апаратурата за радиотехническо разузнаване. Изстрелването на 9 декември 1980г. на четвърти спътник, за да замени първия, който по това време беше в орбита повече от четири години, завърши с неуспех[102].
Както твърди добре информираният седмичник "Юнайтед стейтс нюз енд уърлд рипорт", американската система от разузнавателни спътници е използвала досега най-малко пет типа спътници. Първият тип спътници имат маса около 1500 кг. Един такъв спътник "разчепква" цялата повърхност на Земята веднъж на денонощие, търсейки обекти като големи строителни площадки или големи струпвания на самолети и кораби. Снимките се предават на една от земните станции, където се разшифроват. Ако резултатите заслужават внимание, се включва втори спътник с маса два пъти по-голяма от първия, за да може по-добре да фотографира нужните обекти с фотокамери, които от височина от порядъка на 100 км могат да открият предмети с големина 1 м. Снимките се връщат на Земята в специални контейнери, които се хвърлят над Аляска и влизат в атмосферата в района на Хавайските острови. Този тип спътници функционират в орбита от три до четири седмици.