Въпреки тези и други провали активността на визуалното разузнаване не само че не намалява, но и продължава да расте. Разузнавателните пътувания на сътрудниците от апарата на военните аташета на САЩ по територията на СССР през втората половина на 60-те години се увеличава в сравнение с 1960г. повече от 1,5 пъти. През тези и следващите години те извършват средно годишно повече от 160 такива пътувания. През този период американските военни разузнавачи проявяват повишен интерес към промишлените и научните центрове на страната и към пристанищните градове. Например през 1963г. те посещават Ленинград 62 пъти, Одеса — 16, Хабаровск — 7 пъти. С все по-голямо внимание следят районите на Сибир и Далечния изток, където отиват 20 пъти. Наред със събирането на разузнавателни сведения и фотографирането на обекти с отбранително значение сътрудниците от апарата на военните аташета работят усилено и по уточняването на координатите и определянето на характера на дейността на обектите, установени със средствата на радио- и радиотехническото, както и на въздушно-космическото разузнаване.
Всички помнят скандалното разобличение на американските военни дипломатически представители, предприели разузнавателно пътуване в Далечния изток през септември-октомври 1964 година.
Съветски граждани (пътници от влака Москва-Владивосток) обърнали внимание на подозрителното поведение на чужденците, пътуващи в същия влак. Те постоянно правели снимки на жп възли, мостове, тунели, влакови композиции с военна техника, промишлени предприятия и други обекти по пътя на влака, правели отметки на топографски карти и си водели някакви записки.
Както стана ясно по-късно, тези чужденци са: военният аташе при посолството на САЩ в Москва полковник Дж. А. Обри, помощникът му подполковник К. Р. Ливър, помощникът на военновъздушния аташе на САЩ майор Дж. Смит и помощникът на военновъздушния аташе на Великобритания лейтенант-командир Н. Лавил, които са извършили разузнавателно пътуване по маршрута Москва-Хабаровск-Находка — Токио. Операцията е разработена със замах и Вашингтон е възлагал големи надежди на резултатите от нея. Разузнавачите, които се ползват с дипломатическа неприкосновеност, са разчитали да съберат обширна информация за обектите със стратегическо значение, разположени покрай Транссибирската магистрала. Те са се запасили със специална фотоапаратура с телеоптика.
Заплануван е бил следният маршрут: 21–28 септември — Москва-Хабаровск (с влак) — проучване на магистралата; 29–30 септември — Хабаровск-Находка (с друг влак). Намерението е било да останат в Хабаровск повече от денонощие, за да извършат визуално разузнаване, а после да отидат в Находка. След това е трябвало да вземат параход за Япония (Йокохама), за да изпратят събрания материал във Вашингтон.
Участниците в операцията са се настанили в отделно купе в бързия влак и са действували по предварително съставен график на дежурствата. Денонощно те са наблюдавали през прозореца всичко, което може да представлява шпионски интерес. Резултатите от наблюдението са записвани с голяма точност на всеки три до пет минути по целия път на влака.
Съветските органи за държавна сигурност провалиха тази операция. При задържането им у американските разузнавачи са намерени: 26 бележника със записки (текстове на разузнавателни задачи, чернови бележки, правени в процеса на наблюдението, отчети за събраната информация)[133]; 20 фотофилма с 936 заснети кадри; два телеобектива към фотоапаратурата (телеобективите имат фокусни разстояния 200 и 400 мм, което позволява да се снимат обекти, отдалечени съответно на повече от 1 и 2 км; географски карти с нанесени на тях сведения за разузнаваните обекти; видоизменен транзисторен приемник "Филипс", подходящ за предварително радиотехническо разузнаване.
Бележниците със сборните отчети на разузнавачите съдържат отговори на поставените в задачите въпроси и изложение на новите данни. По всички точки на задачите има отметки: "потвърдено", "съмнително", "изключено". В редица бележници има пояснения към снимките: местонахождение на обекта или съоръжението, номер на фотокамерите, на касетите и на кадрите, данни за времената на експониране при снимането, за блендата и др. подобни.
Пътуването се отличава с внимателна подготовка и широта на поставените задачи. Кръгът от поставените в задачите въпроси показва, че РУМО е взело пряко участие при организирането на операцията. За това говори и фактът, че е трябвало да бъдат уточнени данни, които американските разузнавачи не са успели да съберат чрез визуално наблюдение при предишни пътувания. При изготвянето на задачата определено са се имали предвид сведенията, получени с помощта на радио-, радиотехническото и въздушно-космическото разузнаване, както и може би чрез агентурата. През април 1968г. бяха разобличени за разузнавателна дейност помощниците на военноморския аташе подполковник В. Ричардс, командир Р. Хамър и лейтенант-командир Р. Ченъл. Те са заловени на местопрестъплението в момента, когато са фотографирали корабостроителния завод в Ленинград. Помощниците на военния аташе подполковниците X. Матсън и Г. Джейкъбсън се провалиха при опит да проникнат във военна част, за да разузнаят военната техника.
133
Например в един от бележниците има такава записка: "Далекопровод (фотоапарат № 2, касета А, кадър 24; мост на река); две казарми, военно летище (фотокамера N° 6, касета В, кадри 21–24); снимка отдясно." А ето и друга записка: "12 неопределени влекача за междуконтинентални ракети с голям диаметър клас "земя-земя" (камера № 4, касета Е, кадри 5–7)."