Любопитно в това отношение е изказването на Рансъм, автор на много работи за дейността на американското разузнаване. Като подчертава, че при събирането на разузнавателни сведения Съединените щати не разчитат само на тайните операции, но използват и излизащите в съветския печат открити публикации за постиженията на науката и техниката в СССР, той привежда като пример следния частен случай: "Съобщението в печата за прокарване на жп линия в пустинен район може да подтикне разузнаването да събира информация за този район, за да се изясни дали в крайния пункт няма летище, металургичен завод или уранов рудник." Подобни факти, заключава X. Рансъм, които могат да се извлекат от откритите източници, "може да имат за нашето военно и външнополитическо планиране не по-малко значение от демонстрирането на модел на стратегически бомбардировач на парад в Москва"[141].
Използвани сега широко в разузнаването, научните методи на съпоставяне и обобщаване на откъслечни и непълни сведения, извличани от откритите публикации, а също и съвременните технически средства за събиране и обработване на такива материали осигуряват бързо систематизиране и усвояване на огромна маса информация. А в такъв вид тя вече лесно може да се използва за съставяне на военноикономически прогнози и да се има предвид при вземане на стратегическите решения. Обработването и анализът на подобна информация създадоха също колосални възможности за заимствуване на чужди идеи в развитието на собствената наука, техника и производство.
"Склонен съм да мисля — отбелязва Уилям Макгъвърн, — че в процеса на подготовката на стратегическите решения около 20 на сто от информацията постъпват от тайни източници, а около 80 на сто — от открити, легални източници."[142] Друг известен американски автор — Ладислас Фараго — твърди, че от откритите източници може да се получат 90 на сто от сведенията[143]!
Тези съотношения може да се оспорват, по същността не се изменя. Разбира се, наивно би било, съдейки по тези цифри, да се смята, че мащабите на агентурното разузнаване са намалели. Тези 20 на сто, които според американските автори представляват дела на тайните, на агентурните източници, днес и качествено, и количествено са различни. Първо, те се изчисляват в съотношение с милионите факти, поглъщани и обработвани сега от неимоверно разрасналата се разузнавателна машина, което на свой ред говори за нарастване на относителния дял на агентурното разузнаване. Второ, тези 20 на сто на съвременното равнище на развитие на разузнавателната дейност се получават не опипом както някога, а по строго обмислена методика, която постоянно се коригира на базата на новата техника, научните изследвания и анализа на потока от информация. По такъв начин се постига по-точна и по-строга ориентация на агентурното разузнаване и вниманието му се съсредоточава върху главните насоки. При това обаче разузнавателните служби на империалистическите държави са принудени да се съобразяват и със съвременното състояние на международните отношения, и с положението на противостоящите сили на световната арена. Все по-сложно става да изпратят нелегално свой човек в чуждия свят, да го снабдят със сигурни документи. Не е лесно да се намерят тайни агенти. Налага се да се пазят от междудържавни усложнения, още повече че активните защитни действия на силите, които противостоят на империализма, значително увеличават риска от провал. Защо да се рискува там, където може да се получи информация без риск и при това многократно по-бързо!
Трябва още веднъж да подчертаем, че разделението на труда в самото разузнаване съвсем не означава стремеж на ръководителите му "да не си цапат ръцете". Когато успеят да си осигурят тайна агентура, те я използват за най-сложните и отговорни задачи, които не могат да се решат нито от спътници шпиони, нито от разузнавателен самолет, нито от информационен център с бързодействуващо електронно оборудване.
В това отношение е любопитно изказването на X. Рансъм:: "Пренасянето на опората на шпионажа върху научните изследвания и анализа беше резултат по-специално от все по-сложната обстановка, от по-ефективните действия на службите за сигурност в разузнаваните страни."[144] Няма смисъл да се рискува престижът на държавата заради информация, която може да се получи по легален път, смятат американските специалисти.