В Съединените щати се издава сборникът "Научни изследвания на страните от съветския блок в областта на геофизиката, астрономията и Космоса" и накрая Конгресната библиотека всеки месец публикува индекс на новите постъпления на руски език — основно библиографско издание за съветската наука, особено в областта на космическите изследвания.
С такава дейност се занимават и разузнаванията на западните страни, които са в сътрудничество със САЩ. Що се отнася до самата методика, по която разузнавателните органи на САЩ обработват събраната информация, общите сведения от откритите източници се класифицират и образуват основата на най-различни периодично преразглеждани "разузнавателни енциклопедии" с раздели по страни. Данните им се използват и от тези, които участвуват в разработването на външната политика и военната стратегия, и от тези, които се занимават пряко с анализа на разузнавателната информация. Още през 1949г. Шърман Кент в изследването си "Значение на стратегическото разузнаване за американската международна политика", станало настолна книга на американските разузнавачи, пише колко важни са подобни редовно обновявани и преиздавани енциклопедии.
"По време на миналата война — отбелязва Кент — повечето от воюващите държави съставяха справочници за страните, с които воюваха, които възнамеряваха да окупират или разчитаха да въвлекат в орбитата си. Понякога това не бяха енциклопедии, а картотеки на систематизирани сведения, справочници, или специални обзори, които даваха представа за всички страни от живота и за положението във всяка страна в света. У англичаните това бяха разузнавателни справки и монографии, у немците — сводки с военно-географска информация, у американците — стратегически обзори, топографски разузнавателни справки и монографии по определени въпроси."[157]
Кент само между другото споменава за издаването на такива "енциклопедии" от разузнаването на САЩ по време на войната. По-подробно съобщава за това Р. Хилсман, който пише, че Разузнавателното управление към Генералния щаб на американската армия още през 1941г. е получило значителни средства за издаването на многотомни сборници с подобни документи за всички страни в света. Въз основа на тези материали всяка година е правена оценка на "военното, политическото и икономическото положение на една или друга държава и на вероятните насоки за развитие във всяка от тези области"[158].
Бившият директор на централното разузнаване адмирал Уилям Рейбърн не крие, че "за всяка страна в апарата на ЦРУ се води специално досие "Национални разузнавателни изследвания", което съдържа подробна информация по икономически, културни и други въпроси. Това е многотомен труд, по обем е около 10 пъти по-голям от Британската енциклопедия. Материалите в досиетата постоянно се обновяват. В мирно време източник за попълването им са главно откритите издания."[159]
При подготовката на лицата се използва същият метод на досиетата. Дипломатическите учреждения водят досиета на политическите и обществените дейци от другите държави; военните ведомства — досиета на висшите, старшите и младшите офицери от чуждите сухопътни армии, морските флоти и въздушните сили и дори на редовия състав, например на членовете на екипажите на подводниците.
Характерно е, че досиетата се завеждат независимо от това, дали "обектът" се смята за потенциален съюзник или противник. "Във Вашингтон има картотека — твърди Й. Йостен, — където се вписват сведения дори за сравнително неизвестни политически дейци и търговци от малките неутрални държави, т.е. за хора, които и не подозират, че съществуването им представлява някакъв интерес за Америка. Но дори и една малка страна в един прекрасен ден може да се създаде ситуация, изискваща бързи действия, и в такъв случай ЦРУ трябва да разполага с изчерпателни данни за всеки човек, който по силата на непредвидимия развой на събитията може да заеме отговорен пост."[160]