И главното, много зависи от чувството за отговорност на всеки от нас пред обществото за запазването на поверените ни сведения, от умението ни да бъдем сдържани, когато няма нужда от излишна откровеност, където словоохотливостта във всичките й форми е опасна и дори престъпна.
Бдителност и още веднъж бдителност!
Глава 7
В търсене на малодушни о податливи
През изминалото десетилетие въпреки бурното развитие на техническите и другите средства за разкриване на отбранителната мощ на Съветския съюз американското разузнаване не само че не отслаби, а обратното — засили усилията си в главната и най-трудна за него насока — в търсенето на кадри за сигурна агентура в съветската страна. Съвременните схващания на американците за агентурното разузнаване са изразени в множество печатни трудове. "Самият факт, че едната страна пази някаква тайна — пише Ладислас Фараго в книгата си "Война на умовете", — поражда необходимостта другата страна да я научи. Това е и основната задача на шпионажа."[163]
Под този извод са готови да се подпишат всички ръководители на ЦРУ, все едно дали са дошли в Ленгли със сегашния републикански екип на Белия дом или със стопаните от Демократическата партия.
Агентурата — решаващ метод за проникване в чуждите тайни
В практиката на "разузнавателната общност" на САЩ агентурната информация се смята за незаменима. Агентурният метод, т.е. вербуването на агент на място или вкарването му отвън, си остава решаващо средство за преодоляване на преградите, издигани от държавите за защита на националните интереси. "По пътя на получаването на най-важните сведения пише Шърман Кент, като обосновава теоретично значението на разузнавателната дейност за САЩ — често има трудно преодолими пречки. Те умишлено се създават от другите страни и за да бъдат преодолени, са нужни такива методи, които много често не са познати на обикновения човек. Тези методи се състоят в получаването на сведения по нелегални пътища."[164]
Настояването за активно търсене на агентурни източници на информация, което се отнася за цялата "разузнавателна общност", е адресирано преди всичко към ЦРУ. Както твърдят американските автори, появата на нови средства в арсенала на разузнаването на САЩ само е разтоварила системата на агентурно получаване на сведенията от задачите, които могат да се решат по други начини. Така ориентацията му става по-строга и по-точна, вниманието му се насочва към главните насоки, определяни съобразно развитието на военноикономическия потенциал на социалистическите държави. Смята се, че дори в случаите, когато с помощта на технически средства, визуално наблюдение и използване на открити източници разузнаването дава достатъчно задоволителни резултати, това в най-добрия случай само ще помогне да се разкрият военните и икономическите възможности на държавата. А агентурният метод позволява да се разкрият намеренията и конкретните й планове.
В книгата си "Кратък курс по тайна война" добре осведоменият по въпросите на американското разузнаване автор, подписващ се с псевдонима Ч. Феликс, пише по този повод: "Информацията за противника включва данни и за възможностите и намеренията му… При което е важно да се знаят намеренията, тъй като от тях произтичат действията. Но да се установят намеренията е толкова трудно, че основната задача на дипломацията се свежда просто до издигането на най-вероятните хипотези. Тайните операции имат за цел да подкрепят предположенията с конкретни факти."[165]
Историческият опит от борбата с подривната дейност на разузнаванията показва, че за да действуват на територията на СССР, те винаги са използвали и продължават да използват тайна агентура. Според американските специалисти именно това създава най-реални предпоставки за проникване във внимателно пазените тайни на съветската страна.
Неслучайно Алън Дълес изтъква, че "тайното събиране на информация (шпионажът) трябва да си остане основният вид разузнавателна дейност"[166].