Выбрать главу

Много факти от практиката на ЦРУ ни убеждават, че това е точно така.

На 30 ноември 1978г. членът на Камарата на представителите Самюъл С. Стратьн се обръща към ЦРУ с открито писмо, в което изразява загриженост, че Съединените щати били събирали разузнавателна информация "едва ли не само с технически средства и отделят малко внимание на класическия вид тайна дейност — агентурното разузнаване"[167].

Тогавашният директор на ЦРУ адмирал Стансфийлд Търнър, принуден преди това да съкрати временно апарата на Дирекцията за тайни операции поради настръхването на общественото мнение в САЩ след разобличаването на престъпната намеса на ЦРУ във вътрешните работи на други страни, побърза да успокои конгресмена. В отговора си, поместен във вестник "Ню Йорк таймс", той пише: "Уверявам Ви, че това мнение е погрешно… Когато докладвах на Конгреса, че трябва да се направят съкращения в Дирекцията за тайни операции, заявих: "Днес този орган ни е нужен не по-малко от вчера. Макар че съвременните технически средства ни позволяват да разширим събирането на разузнавателни данни, те само допълват, но не заменят агентурните източници. Само с помощта на агентурните средства може да се получи представа за мотивите и намеренията, за мислите и плановете на потенциалния противник.""[168]

През 1979г. в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ отново започват разисквания относно необходимостта or активизиране на агентурното разузнаване. Милитаристичните кръгове настояват вашингтонските стратези да бъдат обезпечени с най-точните и най-нови шпионски данни за военната и икономическа мощ на другите държави.

"… За съжаление през последните години се отделяше твърде много внимание на техническите средства за събиране на информация — заявява членът на Камарата на представителите С. Брумфийлд. — Страхувам се, че ние твърде много вярвахме, че с помощта на най-новите технически постижения сега ще можем да разберем всичко за нашия потенциален противник."[169] Някои от тези технически "чудеса", продължава той, наистина могат да направят много, но засега още не е измислена такава камера, която да може да фотографира плановете, които зреят в ума на ръководителите на социалистическите държави.

"Много хора днес се интересуват от въпроса, защо отстъпихме толкова много от позициите си в агентурното разузнаване. Ние несъмнено надценихме много ролята на техническите средства за разузнаване. Тук обаче има значение и фактът, че честите случаи на разобличаване на агенти, които работят тайно за нашата "разузнавателна общност", се отразяват крайно отрицателно върху активността на разузнавателните служби на САЩ"[170] — принуден е да признае американският конгресмен.

Той ненапразно скърби, тъй като не е далеч от истината. През последните години органите за държавна сигурност в СССР пресякоха много от опитите на разузнавателните центрове на САЩ да внедрят своя агентура, разобличаваха я своевременно и я обезвреждаха.

Много американски разузнавачи бяха заловени на местопрестъплението, когато провеждаха шпионски операции, и бяха изгонени от Съветския съюз. През януари 1982г. вестник "Правда" съобщи някои от тези факти. Например аташето от посолството на САЩ в Москва Кели и жена му — кадрови сътрудници на ЦРУ, са заловени в момента, когато поставят в скривалище инструкции на центъра за агентите на американското разузнаване Каноян и Григорян.

През лятото на 1977г. за шпионска дейност от СССР беше изгонена аташето от посолството на САЩ Марта Питърсън… На 15 юли, ярко облечена, тя отива с кола до кино "Русия", където показват нов филм, но не влиза на прожекцията. Спряла автомобила на безлюдно и слабо осветено място, тя бързо се преоблича и се появява на улицата в скромен черен пуловер и панталон. Без да бърза, тя се приближава към автобусната спирка и в последния момент се качва в потеглящия автобус. След като минава два квартала, тя пак така внимателно се прекачва на тролейбуса, а след известно време се прехвърля на метрото. Тук Питърсън прибягва по доста разпространения сред американските разузнавачи метод, наречен от тях "откъсване от опашката". Качила се в последния вагон, тя скача от него в момента, когато вратите започват да се затварят. След това минава от другата страна на перона и се качва на влака, който отива в обратна посока. На една от спирките Питърсън излиза от метрото и с такси отива в района Лужники, като минава през целия град.

Ако се съди по по-нататъшните действия на Питърсън, тя е била съвсем сигурна, че е успяла да изпълни указанието, дадено навремето от директора на ЦРУ адмирал Стансфийлд Търнър на "най-добрите разузнавачи". "Агентурното разузнаване — казва адмиралът — не е точна наука и успехът тук в значителна степен зависи от мъжеството и изобретателността на оперативните работници."[171]

вернуться

167

The New York Times, 13. XII. 1978.

вернуться

168

Ibidem.

вернуться

169

Congressional Record, 5. XI. 1979, p. E5453.

вернуться

170

Ibidem.

вернуться

171

The New York Times, 13. XII. 1979.