— Не ми е дотегнало!
— Знаеш, че не съм те обвързала нито с клетва, нито с някакво обещание…
— Но защо говориш така?
— Когато се запознахме в Гренада и ти… ти се заинтересува от моята съдба, аз ти заявих открито, че ми предстои да изпълня една много трудна, почти неизпълнима задача. Тогава ми обеща да ми помогнеш за нейното осъществяване.
— Да, така беше.
— Аз те разубеждавах, като ти сочех всичките опасности, които може би ще срещнем, но ти настоя на своето и ме последва.
— И не съжалявам за това.
— Да, но ако днес, разколебан, ти ме напуснеш, аз ще кажа само едно: той е прав.
— Не съм и мислил да те напусна, Цамора! — отвърна й Карминильо. — Исках да ти предложа, поради огромните опасности, да се откажеш от твоя талисман.
— Без талисмана аз не мога да се завърна в Испания! — мрачно отвърна Цамора. — Или талисманът, или смърт!
— Тогава нека бъде, както ти желаеш! Аз няма да те оставя, докато не разбера, че си в пълна безопасност.
— Благодаря ти, приятелю. И повярвай, ние ще останем живи, ще преодолеем всички трудности и ще се върнем в родината.
— Възхищавам ти се!
— Слънцето изгрява. Нощта отмина, идва денят. Да вървим! — подкани го хитаната.
Педро, прозявайки се, се надигна от не твърде удобното си легло.
— Ех, как бих пийнал сега едно топло кафенце! — избъбра замечтано. — Пък и една цигарка нямаше да ми дойде в повече…
— Цигари имам още! — обади се Карминильо. — А колкото до кафето, съжалявам. Не мога да ги помогна. Но потрай. Като отидем в Мелила, там сигурно ще намерим и кафе…
— Е, е! Пак започваш да ме поучаваш. А къде е четвъртият член на благородната компания?
— Аз съм тук, сеньор! — обади се Янко, като тръгваше към камилата. Но само след миг се чу отчаяният му вик: — Стой, стой, разбойнико! Какво правиш? Ето ти наградата!
И в същия миг гръм разцепи тишината.
Всички скочиха и с приготвени пушки изтичаха при циганина.
— Какво се е случило? — попита Карминильо.
— Ето, ето го! Стреляйте, стреляйте! О ти, гнусен убиецо! — викаше Янко.
— Кой е гнусният убиец?
— Арабинът със сиво наметало. Искаше да убие нашата мехари. Ако не бях дошъл навреме… И все пак е успял да отсече единия крак на камилата.
Смъртно изплашената мехари се мяташе и огласяше всичко наоколо с жални стонове. От очите й капеха едри сълзи. От левия заден крак като от фонтан бликаше яркочервена кръв. След минута камилата тежко се строполи на земята и издъхна.
— Пропълзял е като змия, като гаден скорпион и е убил нашата камила. Сега бяга нататък…
Карминильо се втурна в посоката, която му показа циганинът, но колкото и да се взираше, не откри каквато и да било следа от бягащия арабин.
— Много лошо! — избъбра загрижено Карминильо. — С помощта на камилата бихме стигнали за три дни върха на Гуругу. А сега едва ли ще бъдем там и след седмица.
— Все пак ще стигнем — чу се решителният глас на хитаната. — Камилата не ни бе необходима. Ние нямаме никакъв товар. А щеше да бъде срамно да яздя, когато другите вървят пеш. Хайде, сеньори! Тръгвайте. Аз ще ви докажа, че жените от моето племе в нищо не отстъпват на мъжете!
Малката група потегли към вътрешността на страната. След два-три часа пътуване, или по-точно, почти безспирно изкачване, нашите пътници спряха за почивка. В торбата на мълчаливия Янко се намериха войнишки сухари. Карминильо с ловко запратен камък свали от един клон някаква птица, която се оказа африкански фазан. Злополучният горски красавец набързо бе оскубан и изкормен. Запалиха огън и го опекоха. Месото му беше жилаво, но вълчият апетит не обръщаше внимание на това и скоро от фазана останаха само добре оглозгани костици.
Като свърши със своя дял, Педро започна да се оглежда, като че търсеше нещо.
— Търсиш ли нещо? — попита го Карминильо.
— Гледам дали няма наблизо някоя сладкарница. Свикнал съм след печеното непременно да има и десерт.
— Почакай, струва ми се, че ще мога да ти намеря нещо подходящо — засмя се Карминильо. — Значи ти трябва нещо сладичко? Малко мед би ли те задоволил, лакомчо?
— Мед ли? Че откъде ще намериш тук мед? — трепна Педро.
— Ако не се лъжа, медът е само на две крачки оттук.
— Къде? Къде? Никаква пчела не се вижда! Ти се шегуваш нещо.
— Ни най-малко! Не помня да съм ти обещавал, че ще те гощавам с пчелен мед. Но тук можеш да се задоволиш с меда на мравките.
По лицето на младия юрист се появи горчиво разочарование.
— Тъй си и знаех — тъжно отвърна той. — Не ти прилича, Карминильо! Обещаваш мед, а след това предлагаш някаква гадост!
— Не бързай да се отчайваш — успокои го другарят му. — Първо опитай този мед, прецени дали го бива, пък сетне решавай дали да се оплакваш!