Като я прегърна през рамо, Янко отвърна:
— Да гадая аз мога не по-лошо от тебе, Саба. И не по-лошо от теб мога да правя заклинания… Но сега имам нужда от твоята помощ и без нея трудно ще мога да се справя.
— Кажи, с какво мога да ти помогна?
— Нека влезем вътре, майко.
Бабата го въведе в кулата, покани го да седне на една скамейка, покрита с пъстра покривка, сложи на масата чиния с някаква гозба с остър аромат и стомничка с вино.
Като утоли глада и жаждата си, Янко заговори:
— Нося ти привет, майко, от твоя народ!
— Благодаря ти, сине! Нима има още хора, които помнят Сиза Саба?
— Не са много, майко, но тия, които те помнят, са много привързани към теб. Поздравява те и твоят роднина Архаз, нашият вожд.
— Благодаря на Архаз. Той е умен вожд.
— Именно той има нужда от твоята номощ, майко!
— Готова съм да услужа на Архаз. Кажи, какво иска?
— Племето отново е заплашено от позор, майко. Едно от децата на Месеца, от рода на Цамора — египтянката, иска да напусне племето.
— Убийте я!
— Правнучката на египтянката, майко! Ти си забравила нашия закон!
— Да, да, наистина, синко! Забравила съм нашия стар закон. Вярно е, че тия, в жилите на които тече капка от кръвта на египтянката — Майката на тайните — са неприкосновени. Но тогава не позволявайте на момичето от дома на Аменхотеп да напусне племето.
— Трудно е, майко! Времената се измениха. Вече не живеем, както са живели нашите прадеди. Половината от племето не ще приеме и най-малко насилие над дъщерята на Високия дом.
— Омъжете непокорната за някой сродник и мъжът й ще я накара да се откаже от мечтата си за свобода!
— Тя няма да се съгласи, майко. Гордо момиче е, не ще се подчини на мъж, когото не обича. Освен това, майко…
— Какво още има?
— Тя познава закона на Седемте племена, майко! Знае за талисмана и какви права дава той на вожда на Седемте съединени племена: циганите на Испания, Египет, Абисиния, страната на Полумесеца, страната на Лъва и на Слънцето, на Унгария и на Русия.
— Но тя не знае къде да търси този талисман?
— Знае, майко! Тя държи в ръцете си Свещената кърпа на царицата на Седемте племена, върху която са извезани тайните знаци — планът на мястото, където е погребан вождът на Седемте племена. Той е тук, майко, на върха Гуругу.
— Тогава какво искаш от мен, синко?
— Да ми помогнеш, майко! Ето, слушай! Това момиче иска да напусне племето. За тази цел ще трябва да стане царица на циганите в Испания, което ще рече да изпълни закона и да се сдобие с талисмана, погребан в гроба на Седемте племена. Момичето има двама помощници — испанци студенти, потомци на онези хидалго, които са горили нашите прадеди на клади. Трябва да премахнем непременно тия испанци. Тогава може би, майко, Цамора ще се откаже да напусне племето и ще си вземе мъж от нашия род.
— Тебе ли, синко?
— Защо не, майко? Аз съм й млечен брат! Обичам я и ще съумея да я завладея!
— Разбрах, синко. Значи най-напред ще трябва да унищожим двамата испанци. Но защо досега не си сторил това?
— Опитах се, но не успях. Веднъж в хотела, където бяхме отседнали, пуснах в стаята им куп скорпиони, но те успяха да открият гадините и ги унищожиха. Друг път наех един убиец да им види сметката, но… Поне единият да бе паднал…
— Тоя, комуто Цамора е подарила сърцето си ли? Янко скръцна със зъби и мълчаливо поклати глава:
— Глупакът сбъркал и убил някакъв чужденец, за което го и обесиха — добави той. — Сам на два пъти исках да се разправя с тях по пътя. Но те умело се изплъзваха. Като че ли дяволът ги пази! Вчера например запалих сухата трева в пещерата, където се бяха скрили, и мислех, че непременно поне ще се задушат, но те намерили Двойната тръба и се измъкнали на повърхността. С една дума, те са наблизо, майко.
— И момичето ли е с тях?
— Да, но с момичето ти нямаш работа. Ще ми помогнеш да унищожим само испанците! Останала сама в чужда земя, тя ще потърси моята помощ и аз ще бъда за нея това, което бях преди. Нямам ли право? Нима не съм по-хубав от тия испанци? Не съм ли богат като принц? Не произхождам ли от древен род на вождове? Рано или късно и аз бих могъл да стана вожд на циганите в Испания и да се ползвам от царските почести на всички деца на старото загинало царство.
— Така, така, синко! — отвърна монотонно бабата, като отмерено клатеше побелялата си глава. — Ти ще станеш вожд и тебе те чакат царски почести! Ще ти помогна да премахнеш враговете си. Ако искаш, аз ще упоя момичето с такава билка, та да лудее само по тебе!