— Идат! — пошепна в трепетен страх. — Проклятие! Бабата ни е предала! Тя измени на тия, които по закона за гостоприемството трябваше да брани с цената на своя живот!
И смелото момиче се вслуша още по-внимателно.
— Да, ето, все по-близо и по-близо се чуват конските копита. Издрънка и оръжие!
Като стрела момичето се втурна в кулата и събуди испанците. Педро, пъшкайки и почесвайки се, улови пушката си.
— Ама че работа — изръмжа той. — Сънувах, че седя в някакъв великолепен ресторант и сервитьорът току-що ми бе донесъл най-хубавата патица. Боднах с вилицата порядъчно парче и едва го бях допрял до устата си, когато изведнъж… някой ме побутна доста силничко. Събудих се, без да опитам патицата.
— Нека ти е сладко! — прекъсна го Карминильо. — Кажи едно благодаря на Цамора, задето навреме ни разбуди. Без нейната помощ ние и тримата щяхме да бъдем в положението на патицата от съня ти. Рифиотите са сериозни хора, не обичат да се шегуват с иноверците.
Младите хора изскочиха от кулата и застанаха на площадката пред нея. Цамора вече бе там с пушката си. В низината под хълма, на върха на който се издигаше кулата, се движеха като привидения някакви сенки и Цамора ясно различаваше силуетите на хора и коне. В същия миг и Карминильо видя приближаващите ги врагове.
— Време е! — извика полугласно той. — Не скъпете патроните. Стреляйте в предните ездачи. При рифиотите най-отпред вървят вождовете. Избием ли тях, ще объркаме останалите!
Гръмнаха едновременно. Върху приближаващите се изсипа дъжд от куршуми, които изплашиха конете, те препуснаха в луд бяг, хвърляйки от гърбовете си ездачите.
Мъжете стреляха непрекъснато. Докато един пълнеше, другият изстрелваше вече куршумите. Не отстъпваше на мъжете и красивата хитана. Рифиотите се стъписаха. Те доближиха хълма, но куршумите на неговите защитници не отиваха напразно. Задните конници притискаха тези, които бяха пред тях, те пък се въртяха в кръг, за да избегнат убийствения огън на испанците. Това засили суматохата.
В същия миг се разнесе заповедният вик на шейха. Планинците дръпнаха юздите, пръснаха се на вси страни и след минута долината опустя. Само тук-там се валяха телата на смъртно ранените коне и хора.
— Началото не е лошо! — засмя се Педро, като триеше потта от челото си. — Изглежда, че не са очаквали да сърбат такава попара, каквато сами си надробиха. Няма да им простя, задето заради тях не можах да си изям патицата през нощния гуляй!
— Само насън, приятелю! — засмя се и Карминильо.
— Макар и насън! — обади се Педро. — Какво от това? Понякога насън можеш да вкусиш такива неща, каквито никога не би опитал в нашата студентска столова в Саламанка! Така веднъж сънувам…
Но Педро не можа да разкаже съня си. От върха на съседния хълм се чу изстрел и куршумът отнесе от главата на студента оригиналната му студентска шапка.
— Кълна се, че този изстрел е от маузер! — извика гневно Педро, като се наведе да вземе шапката си.
— Дали не е маузер от нашите? — отвърна Карминильо. — Янко се изгуби заедно с пушката си.
— Мислиш, че Янко е способен да се присъедини към враговете ни? — попита Цамора.
— А защо не? Янко, струва ми се, е способен на всичко!
— Но той ми е като брат и ме обича!
— Даже, струва ми се, повече от брат! — ядосано избъбра Карминильо.
Иронична усмивка се плъзна по устните на момичето:
— Какво от това? Той е циганин, аз съм хитана. Ние сме истинска двойка. За кого друг би могла да се омъжи една бедна циганка?
Карминильо кипна, очите му страшно засвяткаха, но не каза нищо. В същото време изстрелите от съседния хълм продължаваха. Един куршум профуча над главата на Карминильо, друг удари цевта на пушката на Цамора.
— Започва да се сгорещява като пещ, в която се готви голям обяд — обади се Педро. — Какво ще правим по-нататък?
— Всички след мен в кулата! — изкомандва инженерът. Бегълците, прехвърляйки се от камък на камък, стигнаха до вратата на кулата, откъдето по една полусрутена стълба се изкачиха на върха й. Да, Карминильо, у когото се бе пробудил духът на неговите прадеди, някогашните завоеватели на света, наистина умееше да избира най-подходящата позиция.
От върха на кулата нашите герои, добре скрити и защитени от дебелите й стени, можеха отлично да виждат всичко наоколо и да обстрелват врага, където и да се намира.
— Обстрелван те храсталака! — изкомандва Карминильо. — Ако не успеем да изгоним врага оттам, то поне ще го изплашим!
Още след първия залп някой изписка на хълма и изстрелите оттам секнаха.
— Победа! — извика бодро Педро. — Още един такъв успех и ние ще можем… ще можем да си приготвим закуска. Нощта е към своя край и аз съм гладен.