— А аз мисля, че още дълго Ще трябва да караш с оная вечеря, с която те нагости сънят ти — подигравателно каза Карминильо.
— Протестирам! Всичко друго мога да понеса, но не и да гладувам! — извика живо Педро.
В същия миг върху кулата и върху околните скали като че ли се стовари огнен меч с гигантски размери. Това бе ослепително бляскав лъч, който се издигна от морската повърхност, стигна облаците и веднага се спусна на земята.
— Но това е прожектор! — извика неудържимо Карминильо.
— Вероятно ще е от някой испански военен кораб, който кръжи около тия проклети брегове! — добави Педро. — Ех, ако милите ни съотечественици можеха да ни изпратят стотина войници и две оръдия!
— На това, мили приятелю, не можем да разчитаме! Да се направи тук десант е равно на лудост. Ние сме на три километра от брега, обаче отрядът, който би се осмелил да дойде дотук, ще трябва да пътува три дни под куршумите на рифиотите.
В този момент над морето се издигна ярко зарево, добре познато на бегълците от последните мигове на пътуването им с „Кабилия“.
— Проклятие! — извика Карминильо. — Милите ни съотечественици стрелят с оръдие.
— По рифиотите ли? — в недоумение попита Педро.
— Изобщо в тая местност. Чули са престрелката и са сметнали за необходимо да ни поздравят с някоя граната.
Едва завърши фразата си, когато с вой и писък долетялата от канонерката граната се заби в хълма. Друга удари единия ъгъл на кулата и отнесе половината от постройката. Парчетата се пръснаха на всички страни, летейки като ураган над кулата.
— Кълна се, че са решили да разрушат кулата! — извика Карминильо.
— Да се спасяваме по-скоро! — и защитниците на кулата в миг се спуснаха по стълбата.
— След мен! По-скоро! По-скоро! — командваше Карминильо, дърпайки Цамора и Педро след себе си надолу по хълма.
Неговият разумен план бе следният. Той знаеше, че след гранатния обстрел рифиотите, които добре познаваха силата и всемогъществото на тези оръдия, щяха да се пръснат надалеч. Щяха да изоставят бегълците испанци. Тъкмо през тия няколко минути на паника те трябваше да се опитат да пробият неприятелския пръстен и да избягат в гората.
Противно на всички очаквания маневрата бе извършена бляскаво. Испанците и хитаната благополучно минаха долината. И в същия момент, когато стигнаха до края на гъсталака, който представляваше все пак някакво скривалище, изведнъж две гранати от канонерката полетяха към кулата. Първата падна вътре и превърна в куп развалини стаята на Господарката на ветровете, старата магьосница Сиза Саба, втората падна при основите и помете едва държащата се кула.
Като видя струтването на кулата, която допреди миг им служеше за убежище, Педро с черния си хумор отбеляза:
— В какъв каймак бихме се превърнали, ако само с минута бяхме закъснели!
— Стига сме дрънкали! По-бързо, по-бързо! — подкани ги Карминильо, който почти понесе Цамора на ръце. — Ние все още не сме в безопасност!
На канонерката сигурно мислеха, че всичко вече е свършено. След разрушаването на кулата корабът спря стрелбата и се отдалечи от брега. Но щом стрелбата спря, рифиотите се опомниха и се хвърлиха в нова атака. За тяхна изненада обаче защитниците от кулата мълчаха.
Тогава рифиотите, като огледаха развалините на кулата и не намериха никакви следи от бегълците испанци, се пръснаха из околността.
Но час, два, три минаха в преследване и нямаше никакви резултати. Когато слънцето се издигна високо на небосвода, боят се поднови. Планинските разбойници най-сетне намериха своите врагове и ги заобиколиха. Този път изходът на борбата беше предопределен: срещу повече от двеста конници в открита местност да се задържат трима недотам обучени във военното изкуство, макар и въоръжени с превъзходни пушки, беше немислимо. При това, непрестанно отблъсквайки яростните атаки на рифиотите, нашите герои бързо намалиха своя запас от патрони и постепенно стрелбата им започна да става все по-рядка.
— Патроните са на привършване — каза тревожно Цамора.
— При мен има само десетина.
— Моите са още по-малко — допълни и Педро.
— И при мен ще се намерят едва три-четири патрона! — тъжно каза и Карминильо. — Изглежда, че краят ни е дошъл…
— Погледнете! — извика момичето. — Към нас идва парламентьор. Какво може да означава това?
— Вероятно искат да ни направят някакво предложение? Да ги чуем какво ще ни кажат. Не стреляйте!
Строен тъмнолик арабин с красиво бяло наметало, вързал бяла кърпа на своя ятаган, вървеше пред редиците на рифиотите и нещо неразбрано викаше.