Карминильо на свой ред се показа иззад камъните, които им служеха за прикритие, и размаха носната си кърпа в знак на готовност да преговарят.
— Хей, неверници! — извика им рифиотът на испански. — Съпротивата ви е безполезна! Предайте се!
— Кому?
— На мен!
— Ти кой си?
— Шейхът на рифиотите. От рода Бени Асан Абдала. Прозвището ми е Лъва на рифа — гордо отвърна арабинът. — Името ми е познато на всички испанци в тая страна.
— Много ми е приятно да се запознаем — с ироничен поклон му отвърна Карминильо. — Какво иска от нас знаменитият Лъв на рифа? Защо нападнахте нас, мирните пътешественици?
— Вие сте испански шпиони и сте тук на разузнаване, нали?
— Кой ти е казал, че сме шпиони? — избухна Карминильо.
— Това е лъжа! Ние претърпяхме корабокрушение край тези брегове и потърсихме подслон във вашите планини. А вие, вместо да ни се притечете на помощ, ни нападате!
— Езикът ти е измамен като езика на змия! — отвърна арабинът. — Но ти няма да ме измамиш. Аз зная кой си. Казваш се Карминильо да Истмо. Това е името на един от нашите най-отявлени врагове. Ти си син на Франческо да Истмо, инженера, който бе агент на испанското правителство и изкупуваше земята ни.
— Не отричам. Аз наистина съм Карминильо да Истмо — отвърна спокойно испанецът. — Но кълна се в честното си име, че баща ми никога не е бил агент на ничие правителство. Той само искаше да организира във вашите планини голямо предприятие, което да заработи и да обогати целия край. Той беше не враг, а приятел на планинците.
— Но бе испанец, а испанците са наши враговеГ Ти вероятно не знаеш, че от няколко дни сме обявили свещена война на испанците.
— Така ли? Ще видим! — високомерно отвърна Карминильо. — Колко струва вашият „свободен народ“ ни стана ясно. Няколко стотици само срещу трима и какво спечелихте?
— Скъпо ще ни платите за жертвите, които дадохме! — почти яростно извика рифиотът.
Карминильо дрезгаво се изсмя.
Рифиотът заскърца със зъби. Хвана пистолета си, но в същия миг цевта на маузера на испанеца се насочи към гърдите му. Арабинът едва успя да овладее яростта си.
— Лаят на кучето не може да оскърби ухото на лъва! — отвърна му надменно арабинът.
— Какво още имаш да ни кажеш? — попита Карминильо. — Търпението ми се изчерпва. Ти не умееш да се държиш цивилизовано. Кажи какво искаш и се махай!
Очите на рифиота блеснаха.
— Предай се, иноверецо! Ако се откажеш от безполезната съпротива, ще ти подаря живота от съжаление, макар да не заслужаваш това!
— Благодаря за тая милост! — иронично отвърна Карминильо. — Виждам, че много се страхуваш, високопоставени шейх!
— Какво? Аз да се боя от вас? Хайде де! — извън себе си извика рифиотът.
— Е, да. Ясно е, че се страхуваш да излезеш в открит бой с нас и затова ни предлагаш да се предадем.
— Кучета проклети! Аз ли се боя от вас? Аз, Лъва на рифа? Рифиотът беснееше.
— Защо го дразниш? — тихо попита Педро.
— Не се бъркай! Зная какво правя! — прекъсна го Карминильо. — Имам един проект, изпълнението на който може да ни спаси. Друг изход нямаме!
И като се обърна към шейх Абдала, иронично добави:
— Шейх, откъде се взе у тебе смелост да ме погледнеш в очите? Защо не се скриеш вдън гората като страхлив чакал?
— Ти ме наричаш страхлив чакал? О, куче иноверско!
— Да, ти си страхлив чакал. И това е така, защото никога не ще се осмелиш да излезеш в открит бой с мен, гърди срещу гърди!
— Аз? Аз ли не ще изляза да се бия с теб?
И рифиотът бе готов начаса да се нахвърли срещу Карминильо с ятаган в ръка.
А испанецът, невъзмутим, продължаваше да го дразни.
— Е, да! Ти си възседнал великолепен кон, а аз съм пеш. Ти имаш зад себе си триста войници, готови веднага да се нахвърлят срещу мен. Но ако ти предложа единичен бой, непременно ще се изплашиш.
— Никога! Искаш дуел? Добре! С какво оръжие да бъде?
— С каквото си избереш! Най-добре с ятагани!
Рифиотът, който бе прочут в изкуството да се владее ятаганът, подозираше, че в това предложение се крие някаква измама.
— А защо не с огнестрелно оръжие? — нерешително избъбра той.
— Ами добре! — отвърна испанецът. — Аз ще използвам моя маузер. И ти, струва ми се, имаш добра пушка. Нека опитаме! Но аз поставям едно условие.
— Какво е то, невернико!
— Някога в боевете за Йерусалим е участвал и моят прадЯдо, кръстоносецът Гофредо да Истмо. Той се срещнал в планините на Палестина с един от любимите воини на султан Салах ел Дин. Арабинът имал много спътници, а християнинът — само двама слуги. Но арабинът бил воин, а не дивак, и се съгласил да се бият на дуел. Според условието който победи, става тутакси свободен и неприкосновен за три дни.