На упрека на Карминильо защо се е натоварил толкова, Педро сърдито отвърна:
— Остави ме, моля те, на спокойствие! Виждам, че си в особено настроение.
— В какво настроение? — полюбопитства Карминильо. Като хвърли бегъл поглед към бодро вървящата до него хитана, Педро бързо отвърна:
— Ами в такова, когато човек нито яде, нито пие, защото мислите му са заети със съвсем друго, а не с делничната проза на живота.
Карминильо леко се изчерви:
— За какво намекваш? — тихо запита той.
— А, за нищо особено! За нещо, как да кажа, много естествено. Но в това ни най-малко не се бъркам. Само че да се храня само с мечти за блаженството на двама, не! Не бих могъл! Предпочитам нещо по-веществено. Например сардели в провансалско масло, пушен жамбон, приготвен от знаменитите колбасари в Саламанка… И, разбира се, подходящо питие. Затова съм се натоварил с всичко това.
Карминильо не намери за уместно да възрази на лакомия гастроном. В същото време, докато нашите търсачи на приключения се движеха към върха на Гуругу, в подножието на планината се появи някаква тайнствена група. Тъмнолик мъж бе яхнал клепоухо магаре, зад гърба му, притисната о него, седеше някаква грозна твар с безумни очи и развети от вятъра проскубани коси. Без съмнение, това бяха Янко и Саба.
Предателите се отправяха към двурогия зъбер, или към върха на Гуругу. Поради голямото разстояние, а и поради това, че бяха по-ниско от тях, не можеха да видят нашите герои. Но и те не можеха да съзрат своите смъртни врагове.
V
Да се намери мястото, където беше погребан вождът на Седемте племена, не бе особено трудно. Цамора носеше един старинен шал, изпъстрен с най-различни източни орнаменти, които, гледани отблизо, напомняха истинска географска карта — може би единствена в света по своята оригиналност. Този шал момичето пазеше през всичкото време като зеницата на окото си. Беше го наследила от майка си, която пък го имала от своята майка, а тя — от своята и т. н.
Според мнението на Карминильо този шал бил съществувал най-малко няколко столетия. На много места тъканта бе излиняла, превърнала се бе почти в паяжина, боите бяха доста избелели, но фигурите все още учудваха със своята красота. Върху основната тъкан имаше чудновати шевици, които представлЯваха хора и животни.
Разглеждайки тия фигури, Карминильо обърна внимание на обстоятелството, че те напомняха образите, които знаем от стените на пирамидите, тоест от гробовете на фараоните. Тук-таме по шала се срещаха и подобни йероглифи. Не липсваше образът на Анубис и на крилатото слънце.
— Но това много напомня египетски храм! — възкликна Педро, който вземаше дейно участие в изследването на шала, прострян върху поляната.
— Погледнете! Ето два извити островърхи рога, между тях къща, а под нея череп.
— Навярно това е мястото, където е погребан вождът на Седемте племена! — обади се Карминильо. — Все пак ще трябва много обстойно да се изследва това място.
Търсенето не трая дълго. Разбира се, да се намери изобразеният преди много векове египетски храм на върха на Гуругу — такъв, какъвто бе нарисуван — не можеше и да се мисли. Но развалините на храма бяха скоро открити, щом нашите пътешественици се добраха до двурогия връх на Гуругу.
Бурите и дъждовете, а може би и земетръсите, каквито често има по тези места, бяха унищожили някогашната величествена сграда от лицето на земята. Там, където преди са се издигали стълбове и масивни колони, сега бяха струпани грамади от камъни. Но Карминильо, който бе учил архитектура и бе отлично запознат с тънкостите при строежа на египетските храмове, лесно определи мястото, където би трябвало да се намира централната зала.
— Ще трябва да се разчисти всичко струпано тук! — каза той загрижено. — Истинско щастие е за нас, че сградата е била зидана само в долния етаж от камък, от плочи и блокове с такива огромни размери. Горните етажи са били от кирпич, сушен на слънце.
И тримата се заловиха незабавно да копаят. Педро се сърдеше: за него, юриста, не бе твърде приятно занимание да прехвърля строителния материал. Но скоро работата го увлече и дори, за собствено учудване, прояви изключителна ловкост при изваждането на тухлите.
След няколкочасова работа изПод боклука се показа мозаечният под, по който без особен труд можеха да се видят доста красиви, дори изящни орнаменти в египетски стил. Не след дълго изпод развалините се появи и голяма гранитна плоча, която затваряше, както изглежда, водещ към подземие вход.