— Ти си просто един глупак, Двоен Юмрук! — изпъшка някакъв глас от пясък и морска буря. — Един голям, стар глупак! Двоен Юмрук небрежно галеше издутия край на палката си.
— Както виждам, днес май ти се иска да се правиш на остроумен!
— Не желая на нищо да се правя. Но ти си просто глупак, защото рано или късно, теб също ще те спипат. Като мене…с всичките им скапани опити, които не престават да бълват гнилоч навсякъде…
— Затваряй си устата! Двоен Юмрук се бе приближил, потупвайки с палката по ръката си.
— Смяташ ли, че те ще оставят да си заминат ей така хора, които знаят толкова много като тебе? — избуча морската пяна.
— Казах ти да си затваряш устата! — изрева Двоен Юмрук, размахвайки палката от слонова кост… Точно в момента, в който пипалата го стиснаха за шията и гигантският „клюн на октопода“ проникна в черепа му.
— Жалък глупак! — довя шепотът на пясъчната буря.
И октоподът пое към морето, което необуздано се плискаше, блъскайки го в хълбоците.
Каса Бира бръщолевеше несвързани работи. Говореше за животинки, които щели да му изгризат черепа, за несигурността на изследователите и за онези охранявани мозъци, които винаги ги е имало и винаги ще ги има, каквото и да се случи — те ще продължават да си седят в кожените си фотьойли, скрили се ще продължават да бъдат заобиколени от домашни прислужници със забавени жестове и естествено, от секретарки с тръскащи се гърди и полуразтворени задници.
— Като нищо ще ми прегризе муцунката, разбираш ли? — говореше той, дърпайки Теодорюс за ръкава. — Ще сбърка венците ми с коледни пънове…
Теодорюс решително го отблъскваше. Но другият залиташе и отново подновяваше атаката.
— Винаги има такива, които в сянка ръководят, които вземат всички решения и никога не рискуват. И нещастни глупаци като мен, които понасят всички удари.
Каса Бира тръскаше Теодорюс като слива.
— Стига вече, престанете! Свалете си мръсните лапи от мене и отивайте да се наливате с вашата проклета бира. Писна ми да ви слушам глупостите. Каса Бира замръзна на мястото си. Лицето му стана восъчно бледо. — Ето, започна се, чувствам го… Има ми нещо, което мърда отвътре. Тревогата на Каса Бира веднага се прехвърли и на Теодорюс. — Къде?… Какво мърда? — Трябва да действаме бързо. Ще ти обясня по-късно.
Каса Бира се беше излегнал на една дисекционна маса. Хирургически длета, зъболекарски клещи, портативни микро стругове и турбини, костни фрези, пинцети, щипци и конци за зашиване — всичко това проблясваше на светлината. Теодорюс вкара ампулата упойка в спринцовката. Студена пот на струйки се стичаше по челото му, беше избила под мишниците му. По време на цялата си кариера като лекар той бе имал едва няколко хирургически намеси, но това не бе отчаяло Каса Бира. За него въпросът явно бе на живот и смърт. Беше говорил за някакви опити, които свършили зле; за някакво вещество, което трябвало да предизвика у изследваните обекти контролируеми органични промени… Тези промени обаче изведнъж се бяха оказали неконтролируеми, направлявани единствено от подсъзнанието на обектите… Но какви са били всъщност тези обекти? Осъдени на смърт, неизлечимо болни или доброволци? За Теодорюс всичко се обърка. Той вече не знаеше кое в приказките на стареца бе истина и кое плод на болното му въображение. Желанието му винаги бе било едно и също. Да се махне от това място по най-бързия начин. И може би сега в ръцете му бе паднал удобния случай. — Вижте, аз наистина бих искал да се намеся по такъв необикновен начин, но при едно единствено условие… В края на краищата вие да се решите да ми кажете как да се измъкна оттук.
— Не можеш да се измъкнеш оттук, малкия. Вече ти казах. Граншоа изчезна с ключовете от асансьора.
— Кой е Граншоа?
— Биохимикът на медицинския екип. — И къде изчезна?
— По-бързо по дяволите! Вече ме стърже отвътре… Избяга на първия етаж. Побърка се.
— Значи все пак има някакъв начин да се излезе оттука?
— Слушай, малкият, след минута вече ще бъде много късно. Така че, предлагам ти сделка. Ти ми изтръгваш тоя проклет кучешки зъб, дето се е вклинил в небцето ми, а аз ще ти кажа кода на шифъра, за да отвориш вратата на етажа. Каквото и да се случи обаче, не те съветвам да бягаш оттам. А сега, размърдай се, дяволите да те вземат! Той вече беше заголил венеца. Беше разтворил устата, бе захванал и стегнал езика с щипци. Беше направил трепанация на костта. Беше проправил цилиндричен отвор и с помощта на хирургическия повдигач избутваше зъба. Зъбът се разклащаше. Скоро беше изхвърлен извън челюстта. Зъб-скорпион. Каса Бира му беше казал, че по рождение има вклинен зъб-скорпион, случай много рядък за Европа, по-често срещан в Африка. И действително не беше излъгал. Ненормално зарасналият кучешки зъб беше дебел като скорпион.