Морякът поклати тъжно глава. Той не се надяваше вече да види Сайръс Смит. Но в желанието си да не отчайва напълно Хърбърт каза:
— Разбира се, разбира се, нашият инженер е в състояние да се оправи там, където всеки друг би отишъл по дяволите!…
Но той продължаваше да разглежда извънредно внимателно крайбрежието. Пред погледа му се разстилаше песъчливият бряг, който завършваше надясно от устието с редица скали. Тия скали, още над морската повърхност, приличаха на стада земноводни, излегнати сред вълните.
Пенкроф се обърна тогава на запад. Най-напред прикова погледа му планината със снежен връх, която се издигаше на шест или седем мили далеч. От първите й възвишения до две мили от брега се простираше безкрайна гориста местност, прошарена с големи зелени петна, които показваха, че там имаше и вечнозелени дървета. После от окрайнината на гората до самия бряг се зеленееше широка площ, осеяна с произволно пръснати дървета.
— На остров ли сме? — пошепна морякът.
— Във всеки случай, ако е остров — отвърна момчето, — изглежда грамаден.
— Островът, колкото и да е грамаден, си остава остров! — каза Пенкроф.
Но този важен въпрос не можеше още да се изясни. Разрешението му трябваше да се отложи за друг път. А самата земя, остров или континент, изглеждаше плодородна, приятна и разнообразна.
— Това е щастие — забеляза Пенкроф — и трябва да бъдем благодарни на провидението в нещастието си!
После се върнаха по южния хребет на гранитното възвишение. Там живееха стотици птици, свили гнезда в дупките по камънака. Както подскачаше, Хърбърт дигна ято от тия птици.
— Какви са тия птици! — попита Пенкроф. — Я гледай, като че са гълъби!
— И наистина са гълъби, но диви, скални гълъби — отвърна Хърбърт. — Познах ги по двойната черна ивица на крилете, по бялата опашка и по синьо-пепелявите им пера. А щом скалните гълъби са вкусни, представяш ли си какви ще бъдат яйцата им! Все ще са оставили някое и друго яйце в гнездата си!…
— И ние ще им дадем възможност да се излюпят само във вид на пържени яйца! — отвърна весело Пенкроф.
— А в какво ще ги изпържиш? — попита Хърбърт. — В шапката си ли?
— Ами! — отвърна морякът. — Не съм толкова голям вълшебник. Ще се задоволим с печени яйца, момчето ми, а по-рохките ще оставя за тебе!
Пенкроф и момчето разгледаха внимателно дупките по скалите и наистина намериха тук-таме яйца. Събраха няколко дузини, вързаха ги в кърпата на моряка и понеже краят на прилива наближаваше, почнаха да се спускат към реката.
Пенкроф нямаше намерение да остави сала да си плава по течението без посока, нито пък мислеше да се качи отгоре му, за да го направлява. Но един моряк никога не се затруднява, щом стане въпрос за въжета, и Пенкроф бързо изплете от сухите лиани едно въже, дълго няколко разтега. Завързаха въжето за задния край на сала, морякът държеше в ръка другия му край, а Хърбърт буташе сала с дълъг прът и го задържаше в течението.
Глава V
Първата грижа на Пенкроф, щом разтовариха сала, беше да направи Комините обитаеми, като запуши ония коридори, през които ставаше течение. С пясък, камъни, сплетени клони и кал затъкнаха плътно галериите на знака & и отделиха горния му отвор. Запазиха една-единствена дупка, тясна и извита, която беше малко настрана, за да излиза през нея димът и да тегли огнището.
— Нашите приятели може да са намерили нещо по-добро — каза Хърбърт.
— Може — отвърна моржът, — но ти си отваряй очите да не останем и без това! По-добре два патрона в пушката, отколкото нито един!
— Ех! — повтаряше си Хърбърт. — Само да намерят господин Смит, да ни го доведат, нищо друго не ни трябва!
— Да! — мълвеше Пенкроф. — Мъж беше той, истински мъж!
Привършиха бързо работата по обзавеждането и Пенкроф заяви, че е много доволен.
— Сега — каза той — приятелите ни могат да се върнат. Ще ги настаним добре.
Дървата бяха натрупани в една от стаите и морякът сложи в огнището няколко цепеници и съчки.
Морякът продължаваше да се занимава с тази работа, когато Хърбърт го попита има ли кибрит.
— Разбира се — отвърна морякът, — и ще добавя: за щастие, защото не зная какво щяхме да правим без кибрит или прахан!
— Щяхме да си запалим огън като диваците — отвърна Хърбърт, — като търкаме две сухи дървета едно в друго!
— Ха! Опитай се, момчето ми, и ще видиш, че само ще си изпотрошиш ръцете!
— Но това е много прост начин и е много разпространен в тихоокеанските острови.