— Дайте аз да я измъкна — предложи момчето.
И много ловко, без да я счупи, то успя да измъкне клечката, нищожната и скъпоценна клечица, която беше от толкова грамадно значение за клетите хорица! Тя беше напълно запазена.
— Кибрит! — викна Пенкроф. — Една клечка, а сякаш имаме цял кораб!
Той взе клечката и тръгна с приятелите си към Комините.
Тази клечица, която в населените страни се пилее с такова нехайство и няма никаква цена, тук трябваше да се запали крайно предпазливо. Морякът се увери, че е напълно суха. После добави:
— Трябва хартия.
— Ето — обади се Джедеон Спилет, който след известно колебание откъсна един лист от бележника си.
Пенкроф взе листа, който дописникът му подаваше, и клекна пред огнището. Там взе няколко шепи суха трева, сухи листа и мъх и ги нареди под съчките така, че да има достатъчно въздух и дървата веднага да пламнат.
После взе едно грапавичко камъче, изтри го грижливо и с разтуптяно сърце драсна лекичко клечицата, притаил дъх.
Първото драсване не даде никакъв пламък. Пенкроф беше натиснал много леко от страх да не повреди фосфора.
— Не, няма да мога — каза той. — Ръката ми трепери. Ще олющя клечката… Не, не мога… Не искам!
Той стана и накара Хърбърт да го смени.
Момчето, разбира се, никога през живота си не беше изпитвало такова вълнение. Сърцето му биеше лудо. Прометей, когато е крал небесния огън, надали е бил толкова развълнуван! Но то не се поколеба и драсна бързо клечката. Чу се слабо пращене и лек синкав пламък светна сред лют дим. Хърбърт завъртя леко клечката, за да засили пламъка, после я мушна в хартията. Хартията пламна в миг и мъхът веднага се запали.
Малко по-късно сухите дърва пращяха и игрив пламък, разпален от здравото духане на моряка, лумна в мрака.
— Най-после — извика Пенкроф, когато се изправи, — никога през живота си не съм бил толкова развълнуван!
Пенкроф най-напред намисли да използва огнището и да приготви по-хранителна вечеря от литодомите. Хърбърт донесе двайсетина яйца. Дописникът, облегнат в един кът, гледаше приготовленията, без да продума. Три мисли измъчваха неговия ум: Сайръс още ли е жив? Ако е жив, къде може да бъде? Ако е успял да се спаси при падането, как да се обясни, че не е намерил начин да се обади на другарите си?
А Наб се скиташе по брега. Той беше вече бездушен труп.
Пенкроф, който знаеше да приготвя яйца по петдесет и два начина, сега имаше само един избор. Можеше само да покрие яйцата с гореща пепел и да ги остави да се изпекат лека-полека на слаб огън.
Скоро яйцата бяха готови и морякът покани дописника да вечеря. Такава беше първата вечеря на нещастниците, захвърлени на тоя непознат бряг. Печените яйца бяха много вкусни и понеже яйцето съдържа всички хранителни вещества, необходими за човека, измъчените хора се почувстваха много добре и с подкрепени сили.
Ах! Ако само още един от тях присъстваше на тая вечеря! Ако и петимата военнопленници, избягали от Ричмънд, бяха тук заедно, под натрупаните скали, пред лумналия огън, на сухия пясък, може би щяха да бъдат само благодарни на небето. Но най-умният, а и най-ученият, техният неоспорим вожд Сайръс Смит не беше между тях за съжаление! И неговият труп дори беше останал непогребан!
Глава VI
Лесно можеше да се установи с какви вещи разполагаха четиримата нещастници, захвърлени на един бряг, който изглеждаше пуст.
Те нямаха нищо освен дрехите на гърба си, когато стана злополуката. Трябва да споменем обаче един бележник и един часовник, които Джедеон Спилет беше запазил навярно по невнимание, но нито едно оръжие, никакво сечиво, нито даже джобно ножче. Пътниците в коша бяха изхвърлили всичко навън, за да облекчат аеростата.
Измислените герои на Даниел Дефо и на Вис, както и разните Селкирковци и Реналовци, корабокрушенци на остров Хуан Фернандец или на Окландския архипелаг, никога не са се намирали в такова напълно окаяно положение. Те или откриваха в разбития си кораб обилни запаси семена, добитък, сечива, оръжие, или пък останките от някой кораб, изхвърлени на техния бряг, им позволяваха да задоволят първите си жизнени нужди. Те не се намираха още в самото начало, напълно безпомощни пред природата. Но нашите герои нямаха никакво сечиво, никакво оръжие! От нищо трябваше да се сдобият с всичко!