Оставаше им да открият истинския доктор.
— Ще го открием! — повтаряше морякът.
И, разбира се, който и да беше тоя човек, трябваше да очаква една сърдечна прегръдка от признателния Пенкроф!
Декември изтече, а с него изтече и 1867 година, през която преселниците на остров Линкълн изживяха толкова тежки изпитания. Навлязоха в 1868 година. Времето беше прекрасно, настъпиха големи горещини, тропическа жега, но за щастие морският ветрец поразхлаждаше преселниците. Хърбърт закрепваше и поемаше от леглото си, поставено край един от прозорците на Гранитния дом, здравословния въздух, наситен със солни изпарения, който му възвръщаше здравето. Започнал беше и да яде и само бог знае колко леки и вкусни ястия му поднасяше Наб!
— Да ти се прииска да си на смъртно легло! — казваше Пенкроф.
През цялото време разбойниците не се мяркаха нито веднъж в околностите на Гранитния дом. От Еъртън също нямаше никакви известия и макар инженерът и Хърбърт да лелееха още известна надежда, другарите им бяха вече напълно уверени, че нещастникът бе загинал.
През втората половина на януари болният момък започна да става от леглото си — най-напред по един час на ден, после по два, по три часа. Силите му бързо се възстановяваха и това личеше от пръв поглед, толкова здрав беше организмът му. Той беше тогава осемнадесетгодишен. Беше едър и обещаваше да стане мъжествен, с хубава и благородна осанка. Необходими бяха още грижи, доктор Спилет беше особено строг и от тоя миг оздравяването му се развиваше правилно.
Към края на месеца Хърбърт ходеше вече по цялото възвишение Обзор и по крайбрежието. Няколко морски бани, които той направи заедно с Пенкроф и Наб, му допринесоха много голяма полза. Сайръс Смит реши, че можеше вече да определи деня на заминаването и се спря на 15 февруари. Нощите по това време на годината бяха съвсем ясни и щяха да спомогнат много при подробното проучване на целия остров.
Започнаха приготовленията, необходими за пътешествието — големи приготовления, тъй като преселниците се бяха зарекли да не се прибират в Гранитния дом, преди да постигнат двойната си цел: да унищожат разбойниците и да намерят Еъртън, ако беше още жив, и да открият онзи, който ръководеше така успешно съдбините на колонията.
И тъй, след като поразмислиха, преселниците решиха да тръгнат през горите на полуостров Влечуго. Щяха да напредват със секири в ръка и по тоя начин щяха да очертаят бъдещия път между Гранитния дом и края на полуострова на едно разстояние от шестнадесет-седемнадесет мили.
Колата беше в отлично състояние. Онагите си бяха отпочинали добре и можеха да издържат на дълъг път. На колата бяха натоварени храни, разни принадлежности за пренощуване, походна кухня, различни съдове, а също и пушки и бойни припаси, грижливо подбрани от богатия вече арсенал на Гранитния дом.
Сайръс Смит взе всички необходими мерки, за да направи Гранитния дом съвсем непристъпен. Пренесоха в Комините стълбите, с които се изкачваха преди, и ги заровиха дълбоко в пясъка, така че да могат да ги използват, когато се върнат, тъй като бяха разглобили барабана на асансьора и от това приспособление нямаше вече нищо. Пенкроф остана последен, за да довърши тая работа, и се спусна по едно двойно въже, което беше провряно така, че да се издърпва отдолу, и щом го приберяха, нямаше да има вече никаква връзка между брега и горната площадка.
Колата чакаше на брега пред Комините. Дописникът настоя Хърбърт да седне вътре поне в началото на пътуването и морякът трябваше да изпълни предписанията на лекаря си.
Колата сви първо край устието на Благодарност, после взе една миля по левия й бряг, мина моста, където започваше пътят за Порт Балон, и там изследваните оставиха тоя път вляво и навлязоха под зеления свод на грамадните дървета в горите Фар-уест.
Първите две мили дърветата бяха редки и позволяваха на колата да се движи свободно. Трябваше да изсичат тук-таме някои треви и храсталаци, но никаква сериозна спънка не се изпречи на пътя на преселниците.
Гъстите клони на дърветата образуваха прохладна сянка по пътя. Деодари, дугласи, казуарини, банксии, замкови, драконови и други познати вече дървета се изреждаха едно след друго, докъдето се простираше погледът.
Инженерът беше поръчал на другарите си да не се занимават с лов. Изстрелите можеха да привлекат вниманието на разбойниците, които може би скитаха в гората. Пък и ловците по неволя биха се отдалечили малко от колата, а инженерът беше дал строго нареждане да вървят всички заедно.
Следобеда на около шест мили от Гранитния дом пътуването стана доста трудно. За да минат през някои гъсталаци, трябваше да секат тук-таме цели дървета, та да си пробият път. Преди да навлязат по-навътре, Сайръс Смит изпращаше в гъстата гора Топ и Юп, които изпълняваха съвестно възложената им поръчка, и когато кучето и орангутанът се завърнеха спокойни, това означаваше, че за преселниците нямаше никаква опасност нито от разбойниците, нито от зверовете — два вида представители на животинското царство, чиято хищническа природа правеше еднакво опасни.