Трябваше да направят разузнаване, за да разберат имаше ли някой в кошарата. Но да тръгнат така, открито, посред бял ден, значеше да се изложат на някой куршум, както се беше случило с Хърбърт, ако там се бяха скрили разбойниците.
По-добре беше да почакат да мръкне.
Към осем часа беше вече доста тъмно и имаха благоприятни условия за разузнаване. Джедеон Спилет заяви, че е готов да тръгне заедно с Пенкроф. Сайръс Смит се съгласи. Топ и Юп щяха да останат при инженера, Хърбърт и Наб, защото и най-тихият неуместен лай, и най-лекият крясък на маймуната можеха да привлекат вниманието на разбойниците.
— Бъдете предпазливи — препоръча Сайръс Смит на моряка и на дописника. — Няма да превземате кошарата, а само ще разузнаете има ли някой вътре, или не.
— Разбрано — отвърна Пенкроф. И двамата тръгнаха.
Благодарение на гъстите листа под дърветата беше доста тъмно и не се виждаше нищо на тридесет-четиридесет стъпки. Дописникът и Пенкроф се спираха при най-лекия шум, който им се струваше подозрителен, и пристъпваха крайно предпазливо.
Не вървяха един до друг, за да дадат по-малка възможност на врага да ги улучи. Но трябва да кажем също, че всеки миг очакваха да чуят някой изстрел.
Пет минути след като се откъснаха от колата, Джедеон Спилет и Пенкроф стигнаха окрайнината на гората, пред полянката, в дъното на която се издигаше дървената ограда на кошарата.
Спряха. Бледа светлина още къпеше полянката, където нямаше никакво дърво. На тридесет крачки се изправяше вратата на кошарата, която изглеждаше затворена. Тия тридесет крачки от гората до кошарата бяха опасната зона, както се казва в балистиката. Един или повече куршуми от оградата щяха да повалят всеки, който би се осмелил да премине тая зона.
Джедеон Спилет и морякът не се бояха от нищо, но знаеха, че и най-малката непредпазливост от тяхна страна, на която щяха да станат първи жертви, би навлякла след това големи неприятности на другарите им. Ако тях ги убиеха, какво щеше да стане със Сайръс Смит, с Наб и с Хърбърт?
Пенкроф, страшно възбуден, като видя, че се намира толкова близо до кошарата, където предполагаше, че се бяха скрили разбойниците, щеше да се спусне веднага напред, но дописникът го задържа насила.
Скоро стана съвсем тъмно, както се случва при по-ниските географски ширини. Време беше.
Откакто задебнаха в окрайнината на гората, дописникът и Пенкроф нито за миг не бяха откъснали поглед от оградата. Но ако каторжниците бяха там, навярно някой от тях стоеше на стража, за да ги предпази от каквато и да било изненада.
Джедеон Спилет стисна ръка на другаря си двамата запълзяха към кошарата с пушки, готови за стрелба.
Те стигнаха до вратата на кошарата, без никаква светлинка да прореже мрака.
Пенкроф се опита да бутне вратата, която се оказа затворена, както той и дописникът бяха предположили. Но морякът забеляза, че резетата отвън не бяха сложени.
Можеше да се допусне, че разбойниците се намираха вътре в кошарата и че бяха залостили вратата така, че да не може да се издъни.
Джедеон Спилет и Пенкроф се ослушаха.
Никакъв шум не долиташе иззад вратата. Муфлоните и козите навярно бяха заспали в кошарата и не нарушаваха нощната тишина.
Като не чуха нищо, морякът и дописникът почнаха да се питат да прескочат ли оградата и да влязат в кошарата. Но Сайръс Смит не беше дал такова нареждане. Наистина те можеха да сполучат, но можеше и да се провалят. А ако разбойниците не подозираха нищо, ако не знаеха, че преселниците бяха тръгнали да ги преследват, ако, с една дума, в тоя миг имаше някаква вероятност да ги изненадат, биваше ли да провалят случая, като прескочат най-лекомислено оградата?
Пенкроф изглежда беше съгласен с дописника, защото го последва, без да възрази, когато той се оттегли към гората.
След малко инженерът знаеше вече какво беше положението.
— Добре — каза той, след като поразмисли. — Сега съм убеден, че разбойниците не са в кошарата.
— Ще разберем това, когато се прехвърлим през оградата — отговори Пенкроф.
— В кошарата, приятели! — каза Сайръс Смит.
Колата излезе от гората и потегли безшумно към оградата. Пак беше тъмно и цареше гробна тишина, както когато Пенкроф и дописникът бяха запълзели към кошарата. Буйната трева заглушаваше напълно стъпките.
Скоро излязоха на полянката. Тя беше пуста. Малкият отряд тръгна смело към кошарата. Преминаха бързо опасната зона. Не екна никакъв изстрел. Колата стигна оградата и спря. Наб застана пред онагите, за да ги задържа. Инженерът, дописникът, Хърбърт и Пенкроф се запътиха към вратата, за да видят дали беше залостена отвътре…