На следващия ден Еъртън дойде на себе си и другарите му не можеха да се нарадват, че го виждаха пак почти здрав и жив, след сто и четири дни раздяла.
Тогава Еъртън им разказа накратко какво се беше случило или по-скоро това, което знаеше.
На следващия ден след пристигането му в кошарата, на 10 ноември, привечер разбойниците прескочили оградата и го уловили. Вързали го, запушили му устата и след това го завели в някаква тъмна пещера в полите на планината Франклин, там, където разбойниците се криели.
Съдбата му била решена и те смятали да го убият на следния ден, когато един от разбойниците го познал и го назовал с австралийското му име. Престъпниците искали да убият Еъртън! Но те пощадили Бен Джойс!
От тоя ден някогашните съучастници на Еъртън не го оставяли на мира. Те искали да го привлекат на своя страна и разчитали на него, за да завладеят Гранитния дом, да проникнат в това непристъпно жилище и да станат господари на острова, след като избият преселниците!
Еъртън се противил. Някогашният разбойник, разкаян и опростен, предпочитал да умре, отколкото да предаде другарите си.
Вързан, със запушени уста и пазен непрестанно, Еъртън прекарал в пещерата близо четири месеца.
Разбойниците били открили кошарата малко след пристигането си на острова и оттогава преживявали с припасите, намерени в нея, но не живеели там. На 11 ноември двама от разбойниците, изненадани от преселниците, стреляли по Хърбърт и единият се върнал и се похвалил, че е убил един от жителите на острова, но се върнал сам. Другарят му, както знаем, беше паднал прободен от ножа на Сайръс Смит.
Представяте си колко се е разтревожил и колко отчаян е бил Еъртън, когато научил за смъртта на Хърбърт!
Обноските към Еъртън ставали все по-лоши и по-лоши. По ръцете и по краката му още личаха кървавите рани от въжетата, с които го връзвали денонощно. Той очаквал всеки миг смъртта си и сякаш нямало никаква надежда да я избегне.
Накрая нещастникът, изнемощял от изтезанията, отпаднал толкова много, че не можел вече нито да вижда, нито да чува. И от тоя ден, с други думи, отпреди два дни той не можеше дори да каже какво се беше случило.
— Господин Смит — добави той, — те ме бяха затворили в пещерата! Как така съм попаднал в кошарата?
— Ами как са умрели пиратите тука, край оградата? — попита инженерът.
— Умрели ли са! — възкликна Еъртън и макар че беше изтощен, се приповдигна на леглото си.
Другарите му го прихванаха. Еъртън поиска да стане, те му помогнаха и всички заедно се отправиха към рекичката. Слънцето беше изгряло.
Там на брега лежаха труповете на петимата разбойници в положението, в което ги беше изненадала навярно мълниеносната смърт!
Еъртън беше поразен. Сайръс Смит и другарите му го гледаха, без да продумат нито дума.
Инженерът даде знак и Наб и Пенкроф прегледаха труповете, които бяха вече вкочанени от студа.
Не откриха никаква следа от рана.
Едва след като ги разгледа внимателно, Пенкроф забеляза на челото на единия, на гърдите на другия, на гърба на третия и на рамото на още един малка червена точица, сякаш някакво едва забележимо натъртване, но не можаха да разберат на какво се дължеше то.
— Тука са били ударени! — заяви Сайръс Смит.
— Но с какво оръжие? — запита дописникът.
— С някакво мълниеносно оръжие, което ние не познаваме.
— И кой ги е ударил? — попита Пенкроф.
— Съдникът на острова — отвърна Сайръс Смит. — Този, който ви е пренесъл тук, Еъртън, този, който прояви още веднъж силата си и направи за нас всичко, което ние самите не сме в състояние да направим, а после се крие от нас.
— Да го потърсим тогава! — извика Пенкроф.
— Да, ще го потърсим — отвърна Сайръс Смит, — но ще открием необикновеното същество, което върши толкова чудеса, само когато то благоволи да ни повика при себе си!
Невидимото покровителство, което свеждаше до нула личната дейност на преселниците, дразнеше и вълнуваше едновременно инженера. Относителното безсилие, което той чувстваше, засягаше гордата му душа. Един великодушен човек, който постъпва така, че не дава никаква възможност да му благодарят, проявява известно пренебрежение към тия, които му са задължени, и това понижаваше донякъде в очите на Сайръс Смит цената на благодеянието.
— Ще го потърсим — продължи инженерът — и дано даде бог да покажем някой ден на тоя високомерен покровител, че няма работа с неблагодарници!
От тоя ден едничката грижа на жителите на остров Линкълн беше да намерят тайнствения покровител. Всичко ги подтикваше да открият ключа на загадката, ключ, който се състоеше само от името на един човек, надарен с наистина необяснима и донякъде свръхестествена сила.