— Но ако вулканът на планината Франклин изригне пак, остров Линкълн няма ли да бъде застрашен? — попита дописникът.
— Мисля, че не! — отвърна инженерът. — Кратерът, с други думи, предпазната клапа, не е запушен и излишните пари и лави ще минат както преди по стария си път.
— При такива случаи винаги има опасност от земетресение — забеляза Джедеон Спилет.
— Да, винаги — отвърна инженерът, — а най-вече когато подземните сили започнат да се пробуждат и има опасност земните недра да бъдат задръстени след дългия покой. Във всеки случай, каквото и да стане, не вярвам нашите владения на възвишение Обзор да бъдат сериозно застрашени. Почвата между възвишението и планината значително се е слегнала и ако някога лавите се излеят към езерото, те ще потекат към дюните и към залив Акула.
— Още не сме виждали на върха на планината дим, който да показва, че наскоро ще има изригване — забеляза Джедеон Спилет.
— Не — отвърна Сайръс Смит. — Но не е изключено времето да е струпало в долната част на кратера скали, пепел и застинала лава и засега клапата, за която споменах, да е много задръстена. Но при първия сериозен трус всички пречки ще изчезнат и можете да бъдете положителен, драги ми Спилет, че нито островът, който е парният котел, нито вулканът, който е пещта, няма да се пръснат от напора на газовете.
Сайръс Смит и Джедеон Спилет излязоха, намериха другарите си и споделиха с тях предположенията си.
— Тъй ли! — възкликна Пенкроф. — Та тоя вулкан е решил да я кара на своя глава! Само да се опита! Ще си намери майстора!…
— Кой му е майсторът, Пенкроф? — попита Наб.
— Нашият покровител, Наб, нашият покровител, който ще му запуши кратера само ако се опита да го отвори!
Ясно е, морякът имаше пълна вяра в неизвестното божество на неговия остров и наистина тайнствената сила, която то беше проявявало досега при толкова необясними случаи, изглеждаше безгранична. Но то беше успяло да се скрие също от най-щателните издирвания на преселниците и въпреки усилията им, въпреки усърдието и дори нещо повече от усърдие, въпреки упоритостта, с която го търсеха, те не успяха да открият тайнственото му убежище.
На 25 февруари преселниците се прибраха в Гранитния дом и благодарение на двойното въже, което забиха с една стрела на площадката пред вратата, възстановиха връзката между своя дом и брега.
След един месец, на 25 март, те празнуваха третата годишнина от пристигането си на остров Линкълн!
Глава XIV
Изминали бяха три години, откак ричмъндските пленници избягаха, и колко пъти през тия три години те говореха за родината си, която живееше вечно в мисълта им!
Те не се съмняваха, че гражданската война вече е свършила, и бяха напълно уверени, че справедливото дело на Севера е възтържествувало. Но как се бе развила тая страхотна война? Колко кръв се бе проляла? Колко ли техни приятели бяха загинали в борбата? Ето за какво си говореха често, без да могат да определят още деня, в който щяха да видят пак родината си. Да се върнат пак там, макар и за няколко дни, да се свържат отново с населения свят, да установят връзка между родината си и острова и да прекарат по-голямата, а може би и най-хубавата част от живота си в колонията, която бяха създали и която тогава щеше да принадлежи на метрополията — неосъществима мечта ли беше всичко това?
— А може би нашият тайнствен покровител сам да намери начин да се приберем в родината си — казваше Пенкроф.
И наистина, ако някой кажеше на Пенкроф и на Наб, че тристатонен кораб ги очаква в залив Акула или в Порт Балон, те нямаше и да трепнат от изненада. В състоянието, в което се намираха, нищо не можеше да ги удиви.
Но Сайръс Смит, който не беше толкова доверчив, ги посъветва да се върнат към действителността. Той им даде тоя съвет, когато стана дума да си построят кораб — наистина много спешен случай, тъй като се налагаше да оставят колкото можеше по-скоро на остров Табор бележка с новото местопребиваване на Еъртън.
— Прочее имаме време да се приготвим за пролетта — каза инженерът, като разговаряше по тоя въпрос с Пенкроф. — И тъй трябва да си направим нов кораб и аз мисля, приятелю, че е за предпочитане да го направим по-голям. Не се знае дали шотландската яхта ще се отбие на остров Табор. Не е ли най-разумно да си построим кораб, който да може да ни пренесе в краен случай до полинезийските острови или до Нова Зеландия? Какво мислите?