— И все пак — добави Пенкроф, — хората са много учени! Каква голяма книга може да се напише за всичко, което човек знае, господин Сайръс!
— И каква още по-голяма книга може да се напише за всичко, което човек не знае! — отвърна Сайръс Смит.
Колонията на остров Линкълн се намираше тогава в най-цветущото си състояние и три години продължителен труд бяха причина за това. Разрушеният бриг беше за преселниците нов източник на богатства. Освен пълното му снаряжение, което щеше да послужи за новия кораб, складовете на Гранитния дом пращяха от най-различни съдове и сечива, от оръжие, бойни припаси, храни, уреди и облекло. Нямаха вече никаква нужда да изработват грубото кече. Първата зима преселниците си изпатиха много от студа, но сега вече нямаше защо да се боят от лошото време. Имаха и бельо в изобилие и го пазеха много грижливо. От натриевия хлорид, който е чисто и просто обикновена морска сол, Сайръс Смит получи лесно сода и хлор. Той лесно превърна содата в натриев карбонат, а от хлора получи варни и други хлориди, които бяха използвани за най-различни домакински цели, а най-вече за изпиране на бельото. Всъщност те се перяха само четири пъти годишно, както се е правело в семействата едно време, и нека ни бъде позволено да добавим, че Пенкроф и Джедеон Спилет, докато чакаше раздавачът да му донесе вестника, бяха превъзходни перачи.
През седемте месеца, които изминаха след последните издирвания в планината, и през септември, когато започна хубавото време, не стана никак дума за тайнствения покровител на острова. Той не се прояви нито един път. Вярно, че беше излишно, тъй като преселниците не изпаднаха нито веднъж в затруднение.
Сайръс Смит дори забеляза, че ако случайно непознатият бе влизал във връзка с обитателите на Гранитния дом чрез гранитния масив и ако Топ, тъй да се каже, подушваше това инстинктивно, през това време той не се беше явявал въобще. Кучето беше престанало да ръмжи, а и маймуната беше вече напълно спокойна. Но Сайръс Смит можеше ли да каже, че със загадката беше свършено и че никога нямаше да може да я разгадае? Можеше ли да твърди, че някое ново събитие нямаше да стане причина тайнственият непознат пак да се появи? Кой знае какво беше отредило бъдещето?
Най-после мина и зимата. Но още през първите пролетни дни се случи едно събитие, което можеше да има тежки последици.
На 7 септември Сайръс Смит хвърли поглед към върха на планината Франклин и видя над кратера дим, който се виеше бавно нагоре.
Глава XV
Предупредени от инженера, преселниците бяха прекъснали работата си и разглеждаха мълчаливо върха на планината Франклин
И тъй вулканът се беше пробудил и парите бяха пробили минералния пласт, натрупан в дъното на кратера. Но подземният огън щеше ли да причини някое страхотно изригване? Имаше такава вероятност, но не можеха да я предотвратят.
И все пак дори да се допуснеше, че ще има изригване, навярно целият остров Линкълн нямаше да пострада. Лавата невинаги причинява големи пакости. Островът беше подлаган вече на такова изпитание — застиналата лава, която браздеше северните склонове на планината, беше явно доказателство за това. Освен това самата форма на кратера и отворът, който зееше в горния му край, караха да се предполага, че лавата нямаше да залее плодородната част на острова.
Но миналото не винаги обвързва бъдещето. По върховете на вулканите някогашните кратери често се затварят и се отварят нови. Това се е случвало и в Стария, и в Новия свят, с Етна, с Попокатепетъл и с Оризаба и когато един вулкан е пред изригване, от него може да се очаква всичко. Достатъчно беше всъщност едно земетресение — явление, което често придружава изригванията на вулканите, — за да се измени вътрешното разположение на планината и горящите лави да си пробият нов път.
Времето се оправи и преселниците пак се заловиха за работа. Бързаха да построят колкото е възможно по-скоро кораба и благодарение на крайбрежния водопад Сайръс Смит успя да направи водна дъскорезница, където разрязваха по-бързо трупите на дъски и талпи. Механизмът й беше прост като механизма на селските дъскорезници в Норвегия. Дървото трябваше да се движи във водоравна посока, трионът в отвесна, ето всичко, което беше необходимо да се получи, и инженерът успя да постигне това с помощта на едно колело, два валяка и правилно разположени макари.