Преселниците поеха пътя от кошарата за Гранитния дом. Вървяха бавно и непрестанно се обръщаха назад. Вследствие на наклона пороят бързо се спускаше на изток и щом първите лави се втвърдяха, друга кипяща лява веднага ги покриваше.
Но главният порой, който се спускаше по долината на Червена река, ставаше все по-страшен и по-страшен. Цялата тая част на гората беше в пламъци и гъсти кълба дим се търкаляха над дърветата, чиито дънери пращяха вече сред лавата.
Преселниците спряха край езерото на половин миля от устието на Червена река. Един въпрос на живот и на смърт щеше да се разреши за тях.
Сайръс Смит, свикнал да преценява опасните положения, като знаеше, че насреща си имаше хора, които бяха готови да посрещнат истината, каквато и да била тя, каза тогава:
— Или езерото ще спре пороя и една част от острова ще се спаси от пълно опустошение, или пък лавата ще ни залее.
— В такъв случай — извика Пенкроф, като скръсти ръце и тупна с крак — е излишно да продължаваме да строим кораба, нали?
— Пенкроф — възрази Сайръс Смит, — трябва да изпълним дълга си докрай!
В това време пороят лава си беше пробил път през чудните дървета, които пламтяха, и наближаваше езерото. Там имаше леко възвишение, което, ако беше по-голямо, можеше да спре пороя.
— На работа! — извика Сайръс Смит.
Всички схванаха веднага мисълта на инженера. Трябваше да препречат, тъй да се каже, пътя на пороя и да го принудят по този начин да се излее в езерото.
Преселниците изтичаха до корабостроителницата. Оттам донесоха лопати, мотики, брадви и с пръст и с повалените дървета издигнаха за няколко часа дига, висока три и дълга няколкостотин стъпки. Когато свършиха, струваше им се, че бяха работили само няколко минути!
Тъкмо навреме! Кипящите лави почти веднага стигнаха в основите на дигата. Пороят се изду като придошла река, готова да прелее, и имаше опасност да се излее над единствената преграда, която не й даваше възможност да залее цялата гора Фар-уест… Но дигата успя да го задържи, той се залюля за миг страхотно и се спусна в езерото Грант от двадесет стъпки височина.
Задъхани, без да мръднат от мястото си, без да продумат нито дума, преселниците гледаха борбата между двете стихии.
Каква величествена гледка представляваше тая борба между огъня и водата! Никое перо не би могло да опише страхотната и чудна картина, никоя четка не би могла да я изобрази. Водата съскаше и се изпаряваше при досега с кипящата лава. Парата излиташе във въздуха и се виеше на неизмерима височина, сякаш изведнъж бяха отворени клапите на огромен парен котел. Но колкото и много вода да имаше в езерото, тя щеше да се изпари до капка, защото притоците бяха пресъхнали, докато пороят, подхранван от неизчерпаем извор, изливаше все нови и нови вълни горящи вещества.
Този път огънят победи водата.
Все пак преселниците имаха щастие, че лавите се изляха в езерото Грант. Спечелиха по този начин няколко дни. Гранитният дом и корабостроителницата засега бяха запазени. А през тия няколко дни трябваше да обшият кораба и да запушат процепите грижливо. После можеха да го пуснат в морето и да се приютят в него, а снаряжението му можеше да се направи, когато бъдеше във водата. Пред страха от взрива, който застрашаваше да пръсне острова, опасно беше да се стои на суша. Толкова безопасното дотогава убежище Гранитния дом всеки миг можеше да се сгромоляса!
Следните шест дни, от 25 до 30 януари, преселниците свършиха около кораба работа за двадесет души. Едва си отдъхваха за малко, а светлината на пламъците, които бликаха от кратера, им позволяваше да работят денем и нощем. Вулканът продължаваше да бълва лава, но сякаш не толкова много. Щастливо обстоятелство, тъй като езерото Грант беше вече почти препълнено и ако нови лави се плъзнеха по старите, щяха да залеят възвишение Обзор, а после и брега.
Но ако от тоя край островът беше донякъде запазен, не беше така със западния му край. И наистина вторият порой лава, който се беше спуснал по долината на река Водопад — не срещна никаква пречка. И горящата течност заля горите Фар-уест. През това време на годината, когато всички дървета бяха изсъхнали от страшната жега, гората пламна изведнъж, така че пожарът се разпространи едновременно от дънерите до върховете — преплетените клони спомогнаха много за разпалването на пожара. Дори пламъците по върховете на дърветата сякаш се движеха по-бързо от лавата по земята.
И ето че хищниците и другите животни, ягуари, глигани, кабиаи, кули — четириноги и птици — се втурнаха обезумели към Благодарност и към Тадорнското блато, отвъд пътя за Порт Балон.