Като си помагаха един на друг, пътниците успяха да се измъкнат от мрежата. Балонът, облекчен от товара си, бе понесен от вятъра и като ранена птица, усетила за миг нов прилив на живот, изчезна в простора.
В коша имаше петима пътници и едно куче, а балонът изхвърли само четирима души на брега.
Изчезналият пътник навярно е бил подхванат от вълната, която удари мрежата и позволи на олекналия аеростат да излети за последен път, а после, след миг, да стигне сушата.
Четиримата корабокрушенци — могат да бъдат наречени така — едва стъпиха на земята и всички се загрижиха за изчезналия другар и извикаха:
— Може би се мъчи да доплува! Да го спасим! Да го спасим!
Глава II
Хората, които ураганът изхвърли на брега, не бяха нито професионални летци, нито любители на въздушните пътешествия. Те бяха военнопленници и тяхната решителност ги подтикна да избягат при изключителни обстоятелства. Хиляди пъти те бяха обречени на гибел! Хиляди пъти скъсаният им балон би трябвало да ги сгромоляса в пропастта! Но небето им беше отредило странна съдба и на 24 март, след като избягаха от Ричмънд, обсаден от войските на генерал Улис Грант2, те се намираха на седем хиляди мили от тоя град, столица на щата Вирджиния, главната крепост на южняците3 през страшната война за унищожаване на робството. Въздушното им пътешествие трая пет дни.
Ето прочее любопитните обстоятелства, при които избягаха пленниците — бягство, което завърши с известната вече злополука.
Същата година през месец февруари 1865 година при един от упоритите, но безплодни опити на капитан Грант да превземе Ричмънд няколко негови офицери попаднаха в ръцете на врага и бяха интернирани в града. Един от най-известните пленени офицери беше от генералния щаб на Грант и се наричаше Сайръс Смит.
Сайръс Смит, родом от Масачузетс, беше инженер, рядък учен. През войната правителството на Щатите му беше поверило управлението на железниците, които имаха много голямо стратегическо значение. Той беше истински северноамериканец, сух, кокалест, слаб, около четиридесет и пет годишен. Истински човек на делото, а същевременно и човек на мисълта, той действаше без никакви усилия под влияние на оная огромна жизнена сила и на твърдата упоритост, които презират всяка опасност. Много образован, опитен и „досетлив“, както казват френските войници, той имаше чуден характер, защото се владееше при най-опасните случаи и съчетаваше до съвършенство трите условия, които, събрани в едно, определят човешката сила: жив ум и тяло, буйни желания и силна воля. И негов девиз можеше да бъде девизът на Гийом д’Оранж през XVII столетие: „Нямам нужда от надежда, за да се реша, нито от сполука, за да постоянствам.“
Сайръс Смит беше същевременно и олицетворение на храбростта. Той беше участвал във всички сражения през войната за унищожаване на робството. Постъпил на служба в редовете на илинойските доброволци под предводителството на Улис Грант, той бе взел участие в битките при Питсбърг — Лендинг, в обсадата на Горит, при Черна река, при Чатануга, Уайлдърнъс, на Потомак — навсякъде храбър, достоен войник на генерала, който казваше: „Никога не броя мъртвите си!“ Сайръс Смит хиляди пъти трябваше да мине в числото на тия, които страшният генерал Грант не броеше, но в сраженията, където не се пазеше много-много, щастието винаги беше на негова страна, докато най-после го раниха и плениха на бойното поле при Ричмънд.
Заедно със Сайръс Смит и друга известна личност попадна в плен на южняците. Това беше не друг, а уважаемият Джедеон Спилет, дописник на „Ню Йорк хералд“, който беше натоварен да следи военните действия на северните войски.
Джедеон Спилет беше от рода на ония чудни английски и американски дописници като Стенли и други, които не се спират пред нищо, за да се доберат до някое точно сведение и да го предадат в най-кратък срок на вестника си. Големите вестници в Съединените щати като „Ню Йорк хералд“ са истинска сила и техните пратеници са представители от голямо значение. Джедеон Спилет беше в първата редица на тия пратеници.
Човек с големи заслуги, предприемчив, бърз и готов на всичко, пълен с идеи, обиколил цял свят, той не искаше и да знае нито трудности, нито опасности, станеше ли въпрос да узнае нещо първо за себе си, а после и за вестника си, истински герой в любознателността, един от ония неустрашими наблюдатели, които пишат под град от куршуми и за които всяка опасност е приятно приключение.
2
Генерал Грант (1822–1885) — главнокомандващ на северната армия, командвал доброволческите полкове, които са се състояли от работници и западнали фермери — те решават изхода на войната. От 1869–1872 г. Грант е президент.
3
Войната между Севера и Юга (оттук южняци и северняци) — гражданска война в Северна Америка през 1861–1865 г. Северняците се борели за освобождението на негрите, а южняците били привърженици на робството. Войната свършва на 26 май 1865 г. с победата на северняците.