И той беше участвал в първата линия във всички сражения, с револвер в едната ръка и с бележник в другата, и моливът му не трепваше от картеча. Прочее не му липсваше и хумор. След битката при Черна река в желанието си да запази на всяка цена мястото си в телеграфното гише, за да съобщи на своя вестник изхода от сражението, той телеграфира цели два часа първите глави на Библията. Две хиляди долара за сметка на „Ню Йорк хералд“, но „Ню Йорк хералд“ пръв получи най-точните сведения.
Джедеон Спилет беше висок на ръст и най-много четиридесетгодишен. Руси, малко червеникави бакенбарди ограждаха лицето му. Погледът му беше спокоен, жив и подвижен, поглед на човек, свикнал да долавя за един миг всички подробности около него. Със здраво телосложение, той се беше калил във всички климати като парче стомана в студена вода.
Цели десет години Джедеон Спилет беше постоянен дописник на „Ню Йорк хералд“ и го обогатяваше със статиите и с рисунките си, тъй като владееше изкусно и молива, и перото. Плениха го тъкмо когато правеше скица и описание на сражението.
И Сайръс Смит, и Джедеон Спилет, които се познаваха само по име, бяха прехвърлени в Ричмънд. Раната на инженера заздравя бързо и по време на оздравяването си той се запозна с дописника. Двамата мъже се обикнаха един друг и започнаха да се уважават. Скоро една-единствена цел изпълни живота и на двамата — да избягат, да се присъединят към войската на генерал Грант и да се бият в редовете й за федералното единство.
По това време Сайръс Смит се събра с един свой слуга, който му беше предан до смърт. Храбрият слуга беше негър, роден в именията на инженера от баща и майка роби, но Сайръс Смит, враг на робството от душа и сърце, го бе освободил отдавна. Освободеният роб не пожела да напусне господаря си. Той го обичаше и беше готов да жертва живота си за него. Тридесетгодишен момък, здрав, подвижен, ловък, умен, кротък и спокоен, понякога простодушен, вечно усмихнат, услужлив и добър. Наричаше се Навуходоносор, но се обаждаше само на съкратеното галено име Наб4.
Като научи, че господарят му е пленен, Наб, след като изложи поне двадесет пъти живота си на опасност, успя да се промъкне с хитрост и ловкост в обсадения град. Удоволствието на Сайръс Смит, когато видя отново своя верен слуга, и радостта на Наб, когато намери любимия си господар, трудно могат да се опишат.
Но ако Наб бе успял да се вмъкне в Ричмънд, не беше никак лесно да се измъкнат оттам, тъй като федералните пленници бяха под много строг надзор. Дописникът, на когото досадното пленничество не позволяваше вече да се добере до нито една любопитна подробност, не можеше повече да издържи. Една-едничка мисъл му беше в ума: да се измъкне на всяка цена от Ричмънд.
А обсадата продължаваше и ако пленниците бързаха да избягат, за да се присъединят към войската на Грант, някои от обсадените също така бързаха да се измъкнат, за да се присъединят към южняците, и в тяхно число беше някой си Джонатан Форстър, отчаян привърженик на робството. И действително пленените северноамериканци не можеха да напуснат града, но и южняците също не можеха да се измъкнат, тъй като северните войски ги ограждаха. Управителят на Ричмънд отдавна вече не можеше да влезе във връзка с генерал Лий, а от много голямо значение беше да извести какво е положението в града, за да ускори изпращането на подкрепления. Тоя Джонатан Форстър тогава намисли да се дигне с балон, за да прелети над редовете на обсадителите и така да се добере до лагера на южняците.
Управителят одобри намерението му. Направен бе аеростат и го оставиха на разположение на Джонатан Форстър, който щеше да отлети с петима свои другари.
Но северозападният вятър не излезе обикновен ветрец. Още на 18-и сутринта пролича, че той ще се превърне в ураган. И скоро се изви такава буря, че отлитането на Форстър трябваше да се отложи.
На 18 и 19 март бурята продължи да бушува. Дори беше много трудно балонът да се удържи привързан за земята, виелицата го шибаше и той лягаше на едната си страна.
Мина и нощта на 19 срещу 20 март, но сутринта вятърът стана още по-силен. Отлитането беше невъзможно.
Същия този ден на една от ричмъндските улици до Сайръс Смит приближи един мъж, когото той не познаваше. Беше някакъв моряк, наречен Пенкроф, тридесет и пет — четиридесетгодишен, здрав и строен, много изпечен, с жив поглед и примигващи очи, но с добродушно лице. Този Пенкроф беше северноамериканец, преплавал всички морета на земното кълбо и който, ако става дума за приключения, беше изживял всичко изключително, което може да изживее едно същество на два крака без перушина. Излишно е да споменаваме, че беше предприемчив, решителен и че не се учудваше от нищо. Пенкроф беше пристигнал в началото на годината по работа в Ричмънд заедно с едно петнадесетгодишно момче, Хърбърт Браун от Ню Джърси, син на неговия капитан, сирак, когото той обичаше като свое собствено дете. Като не успял да напусне града, когато започнала обсадата, той бил принуден за свое голямо огорчение да остане там и на него също една-едничка мисъл му се беше втълпила в ума: да избяга на всяка цена. Познаваше инженер Сайръс Смит само по име. Знаеше с какво нетърпение този решителен човек гледаше час по-скоро да се изплъзне. И този ден не се поколеба да го спре и да му каже направо:
4
На английски Nabuchodonosor (също и Nebuchadnezzar) — Навуходоносор, а от там и умалителното Наб.