— Изглежда като казарма с малък плац за упражнения — каза Майк.
Автомобилът мина през дворната врата и спря по средата на пътя за коли. Навярно градината се намира отвъд постройката, защото отегчителната фасада едва можеше да привлече някой филмов режисьор.
Майк слезе. Джек Хебуорд вече беше разпоредил да свалят камерата и прожектора. Зад автомобила следваше динамото с три големи прожектори Юпитер, които щяха да усилят дневната светлина.
— Вие пак сте излезли напред — промърмори Джек. — Много ще ви бъда благодарен, мистер Бриксан, ако не ми пречите. Днес ми предстои тежка работа.
— Не можете ли да ме представите като статист — попита Майк.
Джек направи гримаса.
— Какво пак сте намислили? — попита той подозрително.
— Имам особен план. Ще бъде много добре, ако ми позволите. Обещавам ви, че не ще правя нищо, което би ви пречило, мистер Хебуорд. Искам да понаблюдавам някои работи тук, но нали ще направя впечатление, ако присъствието ми не се оправдае с участие във филма.
Джек Хебуорд прехапа устни, прокара ръка през гладко обръснатата си брада и погледна мрачно.
— Е, останете — каза той не много радостно. Може би ще ви се удаде да влезете в роля, но обикновено много труд ми струва, докато науча един любител в какво се състои работата му.
В компанията имаше един строен младеж. Той беше доста красив. Косата му беше гладко сресана назад. През време на пътуването, той седеше от лявата страна на Адела и не проговори нито една дума. С пъхнати в джобовете на панталоните ръце, той се отправи към директора и го запита с упрек:
— Мистер Хебуорд, кой е този човек?
— Кой човек? — попита Джек. — Искате да кажете Бриксан? Той е статист.
— А, статист! — каза високомерно младият човек. — Много неприятно е, когато такива хора започнат да се поставят на равна нога с нас. И тази Лимингтон, тя ще развали целия филм, бъдете уверен.
— Така ли? — измърмори Хебуорд — Чуйте, мистер Конопи, аз не съм до толкова очарован от вашата игра, че да търпя да ми се правят подобни забележки.
— През целия си живот не съм имал статистка партньорка!
— Вие може да й се доверите — каза Джек, без да се отклонява от работата по свалянето на вещите и разопаковането им.
— Мистер Хебуорд, Мендоза е първокласна артистка… — започна младият човек отново.
Директорът се надигна и го изгледа от горе до долу.
— Я се махнете оттук и чакайте да ви повикам — каза той остро. — Когато почувствувам нужда от съвета ви, сам ще ви повикам. А сега тук сте излишен!
Коноли сърдито сви рамене и се отдалечи. Той беше уверен, че филмът ще пропадне. Той обаче снемаше от себе си всяка отговорност — нали беше предупредил директора!
На главния път в Гриф Товер стоеше Грегори Пене и внимателно разглеждаше цялата компания. Дългогодишното му престояване в Борнео беше придало тъмен цвят на кожата му. Изтощеното от тропическото слънце и опияняващи отрови лице беше изпъстрено с множество бръчки. Само кръглата, мека, почти женствена брадичка беше запазила първоначалната си форма.
Майк непрекъснато го наблюдаваше, докато вървеше към компанията. Той знаеше, че това е Грегори Пене. Баронът носеше елитно кариран костюм за голф с червеникав цвят. Каскет от същия плат беше ниско нахлупен над лицето му.
Когато наближи, Пене извади пурата от устата си и с ловко движение засука краищата на мустаците си.
— Добро утро, Хебуорд! — извика той. Гласът му беше груб и суров. Никога усмивка не беше смекчавала суровия му тон.
— Добро утро, сър Грегори! — каза старият Хебуорд, като се отдели от хората си. — Съжалявам, че закъсняхме.
— Няма защо да се извинявате — каза Пене. — Аз предполагах, че ще започнете по-рано със снимките. Ами доведохте ли със себе си моето малко момиче?
— Вашето малко момиче? — Джек погледна с недоумение. — Мендоза ли? Не, днес я няма.
— Не, не Мендоза. А, ето я! Аз само се шегувам.
Кое е, дявол да го вземе, това малко момиче? — си мислеше Джек.
Той не знаеше на какви неприятности беше подложена по-рано една от неговите статистки. Не след много обаче, разбра. Баронът се отправи към Адела Лимингтон, която усърдно четеше ръкописа.
— Добро утро, красива госпожице — каза той, като вдигна каскета си едва на един пръст над главата си.
— Добро, утро, сър Грегори — каза момичето студено.
— Вие не изпълнихте обещанието си! — той поклати дяволито с глава. — Да, жените…
— Не си спомням да съм ви давала някакви обещания — каза момичето спокойно. — Вие ме поканихте на вечеря, а аз ви отговорих, че няма да дойда.
— Щях да ви пратя автомобила си, за да не се оправдавате с това, че пътят е дълъг. Но нищо, няма нищо.