Грегори Пене се усмихна.
— Баг ми върши много повече работа, отколкото който и да било слуга и ме пази от всякакво посегателство.
Погледът на Грегори се плъзна към меча над камината.
— Къде го държите?
— Той има собствена стая, която държи много чиста. Храни се заедно със слугите.
Много чудно — каза Бриксан пресилено, а Пене наново се усмихна от удоволствие.
— Да, той обядва заедно със слугите. Те се страхуват много от него, но го и уважават. За тях той е нещо като демон. Знаете ли какво ще стане, ако кажа: „Този човек е мой враг“ — и той посочи гърдите на Бриксан. — Той ще ви разкъса на парчета. Но Баг може да бъде и любезен! Всяка нощ той излиза навън. Досега не е имало никакво оплакване от него! Никому нищо не е откраднал, нито пък някого е изплашил. Скита се така из горите и никому нищо не прави.
— От кога го имате?
— От осем или девет години — каза баронът спокойно, като изпи налятата му от маймуната чаша. — Хайде, сега да слезем долу при артистите. Да, тя е много мило момиче. Не забравяйте да я доведете на вечеря. Ами как се казвахте?
— Бриксан, Майк Бриксан.
Грегори Пене промърмори нещо.
— Да, не ще забравя името ви. — Бриксан. Ще кажа и на Баг, и той трябва да знае.
— Ще ме познае ли, ако му назовете името ми — попита Бриксан с усмивка.
— Да ви познае? — извика баронът презрително. — Не само ще ви познае, но стъпките ви ще проследи и ще ви намери. Нима не забелязахте как помириса ръката ви. Той запомни вашата миризма, приятелю мой, и ако му кажа: „върви и предай на Бриксан тази вест“, той непременно ще ви намери.
Когато излязоха в парка зад постройката, първата сцена беше вече снета. Джек Хебуорд се усмихваше. Навярно опасенията на Адела не бяха се сбъднали. Снимките наистина бяха сполучливи.
— Момичето е нежно и сладко като праскова — каза Джек очарован. — Родена само за киноартистка! Подхожда извънредно много за тази роля. Всичко е така хубаво, човек просто не може да повярва. Какво желаете?
С тези думи той се обърна към Коноли, на когото пак нещо не беше по угодата, както впрочем е винаги при киноартистите, ползуващи се с особено име. Коноли смяташе, че филмът не му даваше достатъчно възможност да изяви таланта си.
— Мистер Хебуорд — каза той с тъжен глас, — участието ми в целия филм е нищожно. Едва ли ще има всичко 15 метра едри снимки от мен. Съгласете се, че така не може. Когато един млад артист с красива фигура…
— Но вие изобщо нямате такава — отсече Джек. — Мендоза пък твърдеше, че във филма вие имате твърде голяма роля.
Майк се озърна. Грегори Пене пак беше отишъл при Адела. В радостта си, момичето беше забравило отношението и омразата си към този човек.
— Мила госпожице, желая да поговорим, преди да си отидете — каза той тихо.
Адела дори се усмихна.
— Намирате ме в добро настроение, сър Грегори.
— Искам да ви се извиня за случилото се по-рано. В бъдеще ще се съобразявам с мнението ви, че едно момиче може да си позволи да целуне само мъжа, когото обича. Имам ли право? — попита той.
— Разбира се, че имате право. Но, моля, забравете тази история, сър Грегори.
— И така, няма вече да ви целувам против желанието ви, а особено, когато сте в моя дом. Моля да ми простите.
— Прощавам ви — тя се върна и искаше да си тръгне, обаче той я хвана за ръката.
— Нали ще дойдете на вечеря? — той посочи с глава към Бриксан, който не ги изпускаше от очи. — Вашият приятел ми обеща да ви доведе.
— Какъв приятел? — попита тя и смръщи чело. — Мистер Бриксан ли?
— Да, той. Защо дружите с такива хора? Разбира се, той не е лош човек, напротив, много ми харесва. Е, ще дойдете ли на вечеря?
— Не, не мога да дойда — каза тя. Наново я беше обхванало отвращение към Грегори.
— Мила госпожице — каза той сериозно. — Стига да поискате, всичко можете да получите от мен. Защо си блъскате хубавата главица с тези глупави филми. Ако желаете, аз ще ви създам собствена филмова компания, ще имате най-хубавите автомобили и всичко онова, което човек може да купи с пари.
При тези думи очите му заблестяха, Адела потрепери от отвращение.
— Нямам нужда от нищо, сър Грегори. Имам всичко, от което се нуждая — отвърна тя късо.
Тя беше обидена на Бриксан. Как смееше той да приема покани за нейна сметка? Как се осмеляваше да се нарича неин приятел? Гневът й към Бриксан я накара да забрави за миг отвращението си към Грегори.
— Елате довечера с него — каза Грегори разпалено. — Много бих се радвал да ви видя у дома. Разбирате ли ме? Нощта ще прекарате в къщата на стария Лонгвал, а от там няма да ви бъде трудно да дойдете.
— Не, не ще дойда. Вие не знаете какво говорите, сър Грегори. Предложението ви ме обижда страшно много.