Тя рязко се отвърна от него. Майк Бриксан искаше да й заговори, но тя вирна глава и бързо отмина покрай него.
Когато апаратите на Хебуорд бяха опаковани и цялата компания се качи в колата, Майк видя, че Адела е седнала между Джек и намусения Коноли. Но той беше достатъчно разумен, за да не прави опити да се доближи до нея.
Колата беше готова за тръгване. Сър Грегори се приближи до Майк и сложи крак на стъпалото на автомобила.
— Вие ми обещахте да я доведете… — започна той.
— В такъв случай навярно съм бил пиян — отвърна Майк. — Мис Лимингтон е свободна да прави каквото желае. Но аз мисля, че ще направи грешка, ако се съгласи да остане на вечеря сама с вас или с който и да било друг мъж.
Майк очакваше гневен отговор. За голямо учудване обаче Грегори се усмихна и приятелски му кимна за сбогом. Когато колата излезе навън, Майк се озърна и забеляза, че Грегори говори с един човек. Той позна, че този човек е Фос, който неизвестно защо беше останал.
След малко той ги забеляза на прозореца на библиотеката. А горе над тях, в тъмната стая, седеше страшният Баг и чакаше заповедите на своя господар, за да ги изпълни без разсъждения и съжаления. Майк Бриксан, който беше минал през много опасности, изтръпна при тази мисъл.
9
В къщата на Лонгвал
Довер Хауз лежеше от страна на главното шосе. Владението се състоеше от няколко неправилни малки постройки, издигащи се зад живите плетища и криви зидове. По-рано за стопанството се грижеше един градинар, но сега неговата къщичка беше пуста, прозорците изпотрошени и покрива хлътнал. От цял век насам вратите стояха незатворени и бяха почти разрушени от времето.
Там, където по-рано се простираха свежи, грижливо отглеждани ливади, сега растяха бурени и храсти, бодили и дива лайкучка.
От пръв поглед Майк схвана, че само част от къщата е обитаема. Почти всички прозорци в останалата част бяха изпочупени или покрити с паяжина и изглеждаха като замазани с блажна боя.
Майк се развесели като видя странната фигура на мистер Самсон Лонгвал, който излезе от къщата, за да поздрави компанията. Плешивата му глава лъщеше на слънцето. Със сърнестите си панталони, кадифена жилетка и старовремски бастун, той изглеждаше точно така, както Грегори Пене го беше описал.
— Много се радвам, че ви виждам, мистер Хебуорд. Моята къща е много скромна, но в замяна на това ви поднасям моите сърдечни привети. В малката ми стая за хранене е сервиран чай. Бихте ли желали да ме представите на вашите хора?
Тази учтивост и достолепие, присъщи на едно минало поколение, очароваха Майк Бриксан и той почувствува симпатия към този стар човек, който внасяше със себе си облак на любов всред егоистичната съвременна атмосфера.
— Трябва да направя още една снимка, преди светлината да отслабне, мистер Лонгвал — каза директорът. — Ако нямате нищо против закуската да стане набързо, бих могъл да дам четвърт час почивка на артистите — той се огледа. — Къде е Фос? — попита той. — Трябва да направим малка промяна в една сцена.
— Мистер Фос ще дойде пеша от Гриф Товер — се обади някой. — Той остана да говори със сър Грегори.
Джек Хебуорд се ядоса на своя драматург.
— Дано да не е останал да иска пари — каза той невъздържано. — Този човек, ако не го държа здраво, ще изложи целия ми авторитет.
Очевидно Хебуорд беше преодолял неприятните чувства към новия статист и чувствуваше, че всред цялата компания няма нито един човек, на когото да може да се довери, без да наруши дисциплината.
— Склонен ли е да прави дългове? — попита Бриксан.
— Той никога няма пари и винаги се чуди чрез каква хитрост да се сдобие с тях. А след това пак остава без пари. Когато един човек я кара така, не е много далеч от затвора. Тук ли ще спите тази нощ? Навярно ще се върнете в Лондон?
— Не, ще остана — каза Майк спокойно. — Но не се грижете за мен, аз няма да ви преча.
— Елате да ви представя на стария Лонгвал — каза Хебуорд тихо. — Той е странен човек, но е добросърдечен като дете.
— След всичко, което видях, той ми харесва.
След като му бяха представили артистите, мистер Лонгвал каза:
— Страхувам се, че не ще има достатъчно място за всички. Но аз наредих една маса в моята читалня. Там можете да пиете чай вие и вашите приятели.
— Много любезно от ваша страна, мистер Лонгвал… — видяхте ли мистер Бриксан?
Старият човек кимна усмихнат.
— Видях го, преди да зная кой е. Аз много трудно запомням имена. Това е чудна слабост, която се е проявила още при моя прачичо Карл. Когато е пишел мемоарите си, той е объркал доста работи, поради което много от събитията, които е преживял, по-късно били сметнати за измислени.