Майк изчезна, а пет минути по-късно Хебуорд го видя от прозореца на градинския път и отиде при него.
— Намерихте ли нещо?
— В градината няма никого. Навярно ви се е привидяло.
— Но нали и вие видяхте?
Майк замълча.
— Само ми се струва, че видях нещо — каза той с равнодушен вид. — Кога ще правите нощни снимки?
— Аз съм положителен, че видяхте нещо, Бриксан. Нали беше лице?
Майк Бриксан кимна.
10
Отворения прозорец
След малко динамомашината забръмча и със свистене започна да хвърля ослепителна светлина, при което внезапно освети фасадата на къщата. На улицата учудено стоеше един мотоциклетист и наблюдаваше необикновената картина.
— Какво има тук? — попита той любопитно.
— Правят филмови снимки — каза Майк.
— А, затова е тази светлина. Навярно е мистър Хебуорд.
— Къде отивате? — попита неочаквано Майк. Извинете за въпроса, но ако Чайчестер ви е на път, ще ми направите много голяма услуга, ако ме вземете със себе си.
— Седнете отзад — каза човекът. — Отивам в Питвер, но нищо няма да ми струва, ако ви отведа в града.
През целия път мотоциклетистът задаваше различни въпроси, отнасящи се до изработката на филми.
Бриксан слезе на пазарния площад и се упъти към къщата на един бивш свой учител, който се беше настанил в Чайчестер. Майк знаеше, че той притежава богата библиотека. След като с няколко думи отклони поканата за вечеря, той изложи своята молба.
— Не си спомням да сте били особено прилежен ученик. Но, разбира се, може да си услужите с библиотеката ми. Ако сте забравили някой стих от Вергилий, мога веднага да ви го кажа.
— Не, не се касае за Вергилий — отвърна Майк с усмивка. — Касае се до нещо много по-реално.
Около двадесет минути Майк се бави в библиотеката, и когато се върна, по лицето му се четеше задоволство.
— Мога ли да ползувам вашия телефон? — попита той.
Майк веднага получи връзка с Лондон. Десетина минути той разговаря със Скотланд Ярд, след това влезе в стаята за хранене, където неговия учител, стар ергенин, вечеряше.
— Още за една услуга искам да ви помоля — каза Майк. — Имате ли в къщата си някой револвер от по-голям калибър от този?
При тези думи, той извади револвера си и го сложи на масата. Майк знаеше, че мистър Скот е бивш офицер, преподавател в офицерския образователен курс. Ето защо изпълнението на неговата молба не беше трудно.
— Да, мога да изпълня желанието ви. Какво ще стреляте? Слонове ли?
— Нещо много по-опасно — отвърна Майк.
— Никога не съм любопитствувал, — каза мистер Скот и излезе от стаята.
След малко той се върна с един броунинг, тежък калибър. В другата ръка носеше пачка патрони. За пет минути те изчистиха неупотребяваното от дълго време оръжие. Майк го взе и се сбогува.
Сега на Майк беше по-леко, отколкото при идването. В града той нае един автомобил и се върна в Довер Хауз. Малко пред къщата той слезе и върна автомобила.
Джек Хебуорд не беше забелязал отсъствието на Бриксан. Старият Лонгвал, облечен в дълга дреха и с копринена шапчица на главата, веднага отиде при Майк, щом го забеляза.
— Мога ли да поговоря с вас, мистер Бриксан? — попита той тихо.
Те влязоха в къщата.
— Вие нали забелязахте, че мистър Хебуорд беше твърде уплашен? Той видял, че някой наднича през прозореца — едно същество с маймунска глава.
Майк кимна.
— Много чудно — каза замислено старият човек. — Преди четвърт час правех обикновената си вечерна разходка из задната част на градината и погледнах през плета към полето. Изведнъж видях как една исполинска фигура се надигна, като че ли израсна от земята и тръгна към онзи храсталак. — Той посочи през прозореца една група дръвчета и храсти. — Животното се стараеше да се измъкне незабелязано.
— Може ли да ми покажете мястото? — попита бързо Майк.
Те се упътиха към храсталака, но нищо не намериха. За да види по-добре, Майк коленичи и огледа целия хоризонт, но въпреки това — никаква следа от Баг. Майк беше уверен, че е маймуната от Гриф Товер. Може би появяването на маймуната беше съвсем невинно. Сам Грегори Пене беше казал, че Баг излиза нощно време и че е безопасен, при условие…
Мисълта беше твърде фантастична, почти абсурдна, но маймуната беше твърде разумна и притежаваше почти човешки разсъдък. Всякакви предположения бяха възможни.
Като се върна, Майк видя Адела. Тя беше свършила първата сцена и сега наблюдаваше предпазливите движения на двама бандити, които всред ослепителната светлина на прожекторите се катереха по зида.
— Извинете за въпроса, мис Лимингтон — каза Майк. — Носите ли със себе си друго облекло и бельо.