Люпен измъкна от шапката си доста тежък наглед плик, запечатан с пет червени печата и закачен с игла за хастара. Той подаде плика на Прасвил и Прасвил бързо го мушна в джоба на дрехата си. После Люпен мило добави:
— Не зная кога ще имам удоволствието да ви видя отново. Ако ви се наложи да ми съобщите някаква вест, достатъчен е един-единствен ред в малките съобщения на вестник Журнал. Адрес: господин Никол. Сбогом.
Той излезе.
Щом остана сам, Прасвил почувствува, че като че ли се пробуждаше от тежък продължителен сън. В този сън той бе извършил съвсем безпаметни, непонятни за него самия постъпки. Бе вече готов да звънне и вдигне тревога вън в коридорите, но на вратата се почука, и в стаята нахлу човек с униформа на портиер.
— Какво има? — попита Прасвил.
— Господин главен секретар, депутатът Добрек желае да се срещне с вас по неотложни въпроси.
— Добрек! — смаяно извика Прасвил. — Добрек тук? Нека влезе!
Добрек не изчака да свърши заповедта на Прасвил. Той се втурна запъхтян вътре, облечен ужасно, с превръзка на лявото си око. Имаше вид като че ли беше избягал от лудница. Вратата още не беше успяла да се затвори след него, когато той сграбчи Прасвил с грамадните си ръце.
— В теб ли е списъкът?
— Да.
— Купи ли го?
— Да.
— Срещу помилването на Жилбер?
— Да.
— А то подписано ли е?
— Да.
Добрек яростно размаха ръце.
— Глупак! Глупак! Ти се хвана в капана. Ти отдавна ме мразиш, нали? И сега ще си отмъстиш?
— С най-голямо удоволствие, Добрек. Спомняш ли си още танцьорката? Сега е твой ред да танцуваш, о — как ще затанцуваш, как ще танцуваш…
— Значи, затвор?
— Не си струва, Добрек. Ти и без това си загубен. Без списъка сам ще се сгромолясаш. Аз искам да видя това.
— И ти вярваш… — ожесточено крещеше Добрек. — Ти вярваш, че ще успеят да ме притиснат, без да мога да окажа никаква съпротива. О, не мили мой, ако падна, непременно ще повлека след себе си още някой. Този някой ще бъде Прасвил, съдружникът на Станислав Воранглад. Същият онзи Воранглад, който ще ми даде такива доказателства срещу теб, че веднага ще те тикна в затвора. Ти си в ръцете ми. За депутата Добрек има още прелестни дни. Какво, ти се смееш, на теб ти е смешно? Може би искаш да кажеш, че писмата на Воранглад не съществуват?
Прасвил сви рамене.
— Съществуват. Но са в други ръце…
— От кога?
— От сутринта. Воранглад ги продаде преди два часа за четиридесет хиляди франка. Аз ги откупих…
Добрек се смееше гръмогласно.
— Четиридесет хиляди франка, ти си платил четиридесет хиляди франка! На господин Никол, естествено, на онзи, който ти даде списъка на двадесет и седемте? Е, добре. Искаш ли да ти кажа истинското име на този човек? Арсен Люпен, мили човече.
— Знам.
— Може би. Но онова, което не знаеш, празноглавецо, това е, че току-що идвам от Станислав Воранглад. Четири дни вече той е вън от Париж. Продали са ти отпадъчна стара хартия, Прасвил, за четиридесет хиляди франка. Ех, празноглав идиот!
Добрек си отиде, продължавайки да се смее. Прасвил бе съкрушен.
Значи, Арсен Люпен не бе имал никакви доказателства срещу него? Когато го беше заплашвал, когато му бе заповядал, когато го беше накарал да му подпише чек за четиридесет хиляди, Люпен си беше играл с него както котката с мишка!
— Не, не е възможно — повтаряше си главният секретар. — В мен е пликът. Той има печати. Той е тук. Остава само да го отворя.
Прасвил не смееше да отвори плика. Държеше го в дланите си, прехвърляше го от едната в другата си ръка, подхвърляше го, сякаш проверяваше колко тежи. Съмнение ядеше душата му. Накрая с треперещи пръсти разкъса обвивката, надникна и видя четири чисто бели листа.
— Хайде — каза си. — Изигра ме. Но не всичко е свършено.
Наистина, не всичко беше пропаднало. Ако Люпен е действувал тъй дръзко, то е било просто защото е подозирал, че тези писма съществуват. Той е искал да купи писмата от Станислав Воранглад. Но Воранглад не е бил изобщо в Париж. Прасвил трябваше да изпревари Люпен. На всяка цена. Той щеше да получи от Воранглад онова, което му бе нужно.
Който превареше, той щеше да победи.
Прасвил се облече, взе бастуна в ръка, излезе от префектурата, качи се в наемна кола и нареди да го откарат на адреса на Воранглад. Там му казаха, че очакват бившия депутат да се завърне от Лондон в шест вечерта.
Бе едва два.
Прасвил имаше достатъчно време да се подготви за действие.
В пет привечер той отиде на северната гара. Не бе сам. В чакалните бе поставил на пост десетки инспектори. Инспекторите бяха получили изрично нареждане, ако господин Никол се опиташе да се доближи до Воранглад, да го арестуват веднага. За още по-голяма сигурност, трябваше да се арестува всеки, който дори само наподобява Люпен.