Освен всичко друго, Прасвил нареди на инспекторите да прегледат грижливо цялата гара. Нищо подозрително не беше открито. В шест без десет главният инспектор Бланшон, който придружаваше Прасвил, каза:
— Вижте, вижте, това е Добрек!
Наистина беше Добрек. Видът му така много подразни главния секретар, че той беше готов да арестува и него. Но по каква причина? С какво право? По силата на чия заповед?
Всъщност, присъствието на Добрек още по-убедително доказваше, че всичко зависеше от Воранглад. В него бяха писмата. Но кой щеше да ги вземе от него? Добрек? Люпен? Той, Прасвил?
Люпен не бе, и не можеше да е тук. Добрек не представляваше сериозен съперник. За Прасвил развръзката можеше да бъде само една: той, Прасвил ще получи писмата си и ще се отърве от заплахите на Добрек и Люпен.
Влакът пристигаше.
Съгласно разпоредбите на Прасвил, началник-гарата трябваше да заповяда на своите хора да не пускат никого на перона. Прасвил тръгна към влака по голия перон. След него вървяха инспекторите, съпровождани от Бланшон. Влакът спря.
Прасвил веднага забеляза Станислав Воранглад.
Бившият депутат слезе и подаде ръка на придружаващия го възрастен господин, помагайки му да слезе.
Прасвил стремглаво се спусна натам. Когато ги доближи, каза:
— Имам да ти говоря, Воранглад.
В същия миг като изпод земята изскочи Добрек, който по някакво чудо се беше промъкнал на перона и викна:
— Господин Воранглад, получих писмото ви. На ваше разположение съм.
Воранглад погледна и двамата. Веднага, щом успя да ги разпознае, той се усмихна:
— О, изглежда, завръщането ми се е чакало с нетърпение! С какво мога да ви бъда полезен? Може би става дума за една кореспонденция, а?
— Да… да… — отговориха двамата мъже, като се притискаха плътно до него.
— Много късно — заяви той.
— Моля? Какво? Какво казвате? — викнаха Прасвил и Добрек в един глас.
— Казвам, че кореспонденцията е вече продадена.
— Продадена? На кого?
— На господина — отвърна Воранглад, като посочи спътника си. — На господина, който сметна, че работата е толкова важна, че дойде да ме посрещне чак в Амиен.
Омотаният в кожи и приведен над бастуна си старец ниско се поклони.
„Това е Люпен — помисли Прасвил, — и съмнение не може да има, това е Люпен!“
Прасвил хвърли мълниеносен поглед към инспекторите, готов да ги викне. Но възрастният господин обясни:
— Да, на мен ми се стори, че тази кореспонденция заслужава няколко часа път с влака и не съжалявам за двата билета за отиване и връщане.
— Два билета? — попита Прасвил.
— Да. Единият за мен, а другият за един мой приятел.
— Ваш приятел?
— О, да. Преди секунди той мина оттук и отиде към изхода. Много бързаше.
Прасвил разбра: играта беше загубена безвъзвратно. Люпен пипаше здраво. Оставаше му да се примири и да приеме условията на Люпен.
— Добре, господине. — каза Прасвил. — Ние пак ще се видим, когато му дойде времето.
Като се обърна към омърлушения Добрек, той бавно изрече:
— Довиждане, скъпи Добрек. Скоро ще чуеш за мен…
Като поведе Воранглад под ръка, Прасвил тихо добави:
— Що се отнася до теб, Воранглад, струва ми се, че играеш твърде опасни игри.
— Но защо, боже мой, кажете, защо? — попита бившият депутат.
Двамата си отидоха. През цялото време Добрек не бе произнесъл нито дума. Стоеше неподвижно, сякаш бе прикован за земята.
Възрастният човек се приближи до него и промърмори:
— Кажи, Добрек, може би трябва да те събудим. Хлороформ, може би?…
Добрек стисна юмруци и издаде тихо ръмжене.
— Аха! — произнесе възрастния господин. — Виждам, че ме познаваш… Спомняш ли си срещата ни преди няколко месеца? Дойдох при теб в къщата ти на площад Ламартин да те помоля да ходатайствуваш за помилването на Жилбер! Тогава ти казах: „Долу оръжието. Спаси Жилбер и ще те оставя спокоен. Иначе ще намеря списъка на двадесет и седемте и ти ще бъдеш погубен.“ Е, добре, мисля, че сега си загубен. Или погубен, както ти сам предпочиташ. Виждаш ли какво значи да проявяваш несговорчивост с добрия Люпен. Някой ден ще загубиш и ризата на гърба си. Ти получи своя урок. А, бях забравил да ти върна портфейла. Ето, вземи го. Моля за извинение, ако го намериш малко олекнал. Освен парите, в него имаше разписка от склада, където беше оставил на съхранение взетите от мен в Анжиен мебели. Реших да ти спестя труда да ги освободиш. Сега сигурно това вече е направено. Не, недей ми благодари. Няма защо. Сбогом, Добрек. Когато ти дотрябват дребни пари, винаги съм на твоите услуги. Сбогом, Добрек.