— Веднъж вече поисках адвокат — рекох. — Ако ще ми предявяваш обвинения, нека поне го направим официално.
— Надявах се да не стигаме дотам.
— Надявал си се?
— Точно така. Мисля, че този отпечатък не е достатъчен като доказателство.
— Искаш да кажеш „недопустим от съда“ — поправих го аз.
О’Лиъри ме дари с онова тържествено кимане, което винаги съм очаквал от Чарлс Дикенс и затвора „Олд Бейли“.
— Прояви малко търпение, Майкъл. Не казвам, че са те натопили, но ако е така, възниква въпросът: защо?
Преди две години мъжът срещу мен беше подхвърлил в колата ми плик с кокаин, а после ме бе обвинил в незаконно притежаване на наркотични вещества и бе снел обвинението чак когато приех предложението да напусна полицията. Сега бяхме стари приятели, които отново обсъждат скалъпено обвинение с моята снимка отгоре. Нямаше как да не проявя изключително внимание.
— Ако искат да ме натопят, то го правят твърде несръчно — рекох. — Дори ти можеш да го видиш. Всъщност особено ти, господин окръжен прокурор. А що се отнася до въпроса защо, аз съм си наумил сам да потърся отговора.
О’Лиъри се усмихна и ме дари с хладен поглед. Ъгълчетата на устата му хищно се присвиха, а аз потръпнах от мрачните спомени за миналото. Които бързо се смениха от не по-малко мрачните перспективи за бъдещето.
— За момента няма да повдигаме официално обвинение — обяви той.
— Докато не изскочи някое по-сочно заглавие?
Окръжният прокурор сви рамене. Сякаш беше направил всичко по силите си, но на някои хора просто не можеше да им се помогне.
— Последния път отказа да работиш с мен, Майкъл. И видя какво се случи. Дано този път поразмислиш. Желая ти приятен ден.
О’Лиъри напусна сцената отляво. Миг по-късно вратата отново се отвори и през нея влетя единственият ми приятел в прокуратурата на окръг Кук, обгърнат в облак дим. В лявата си ръка Бенет Дейвис държеше пура, която миришеше адски приятно.
— Нали бяха забранили пушенето в държавните учреждения? — подхвърлих.
Помощник окръжният прокурор седна на стола, току-що освободен от шефа му, кръстоса крака, хвърли поглед на разкошната си „Маканудо“, а после ме дари с най-снизходителния си поглед.
— За теб е забранено, Кели. Докато аз съм друга работа.
Бенет Дейвис наистина беше друга работа: нисък и закръглен, оплешивял още на дванайсет, вечно влюбен в жени, които никога не можеше да има. Беше постъпил в прокуратурата направо от университета „Нортуестърн“, без да поглежда назад. Той беше тежката артилерия на О’Лиъри. Поемаше всички важни дела в Чикаго и рядко ги губеше. Моят приятел би могъл да започне частна практика, когато пожелае. Всяка от големите юридически фирми в Чикаго беше готова да му предложи шестцифрена заплата. Но той се задоволяваше с шейсет и пет бона годишно, от които отделяше по хилядарка на месец за наем на ергенското си жилище на Линкълн Скуеър. И всичко в името на една-единствена цел, която веднъж беше споделил с мен: да решава кой да влезе в затвора и кой да остане на свобода. Вече споменах, че този човек е различен.
— И така, Кели… Какво правим тук ние с теб?
— Питай шефа си.
— Това пък какво означава?
Когато О’Лиъри реши да се разправи с мен, Бенет беше държан извън играта. И до ден-днешен помощник окръжният прокурор таеше в себе си едно незаслужено чувство за вина.
— Нищо особено — отвърнах. — Просто аз най-добре знам кого съм убил, но за късмет Джон Гибънс не фигурира в този списък.
Бенет остави пурата в стъкления пепелник, който беше донесъл със себе си. После почука с показалец по заседателната маса. На дясната му китка забелязах часовник с кожена каишка. Евтин „Таймекс“. Той усети погледа ми и придърпа ръкава си върху часовника.
— Откъде познаваш Гибънс?
— Преди време бяхме партньори. Появи се вчера, най-неочаквано. Помоли ме за помощ по един стар случай. Нищо повече.
— Гибънс е давал показания в два мои процеса — рече Бенет. — Добър полицай. Доказателствата им не струват, Майкъл. Отпечатъкът може да принадлежи на поне хиляда човека.
— Няма майтап!
Бенет сви рамене, вдигна угасналата си пура и след кратък оглед я запали отново.
— О’Лиъри просто си придава важност. Трябва му място за изява. Но ти го знаеш по-добре от мен.
Помощник окръжният прокурор ме дари с онази усмивка, на която учат студентите в юридическия факултет точно преди да им обяснят концепцията за утрояване на щетите.