— Защо точно сексуално насилие?
— По много причини. Основната сред тях е липсата на опит при събиране на уликите и веществените доказателства. Знаеш как е. Жертвата е травматизирана. Медицинският персонал се опитва да я успокоява и да вземе съответните проби.
— А в същото време ченгетата се опитват да получат показанията й.
— Точно така. И настъпва пълна бъркотия.
Никол се плъзна покрай Ригли Фийлд и пое наляво по „Лейкуд“.
— Докато специализираният отряд е нещо по-различно — продължи тя. — Всеки върши точно това, за което е обучен.
— Тоест медицинският персонал си взема пробите и…
— И нищо повече. Не комуникира с жертвата по никакъв начин. Това е работа на детективите и юристите.
— Така се стесняват възможностите на защитата да маневрира по време на процеса.
— Правилно си разбрал. Всичко се контролира и документира. В резултат имаме пълна картина още от мига, в който се озовем на местопрестъплението.
— Чиста работа.
Никол спря през дома ми и се обърна да ме погледне.
— Аз контролирам събирането и обработката на криминологичните доказателства, които трябва да бъдат пренесени в лабораторията. Това е сравнително лесно. Но работата е там, че го правим директно на местопрестъплението.
— Там ли отиваш сега?
— Да. Взлом и изнасилване в Нортуест Сайд. Жертвата все още е в дома си.
Тя хвърли поглед на часовника си и добави:
— Срещата ни е след четирийсет и пет минути.
— Какво ще кажеш да вземеш и мен?
Приятелката ми наклони глава, любопитството й изпълни купето.
— Защо?
— Звучи ми интересно. А нали съм замесен и в онова убийство, което…
— Помня в какво си замесен.
— Може би има връзка с някакво изнасилване.
Никол въздъхна и погледна навън към току-що спусналата се нощ. Помежду ни се възцари тежко мълчание. Реших да оставя годините да си кажат думата. Не ставаше въпрос за безгрижната интимност на любовник, а по-скоро за истинското приятелство. Подобна връзка може да се създаде само между деца. Връзка, която човек има най-много веднъж в живота си. Или по-често изобщо я няма. После Никол се извърна към мен и промълви:
— Разбирам те, Майкъл. И много бих искала да ти помогна. За съжаление няма как да те взема със себе си.
— А какво ще кажеш, ако просто те следвам?
Тя поклати глава и включи на скорост.
— Не мога да ти забраня. Но няма да те улеснявам. И няма да получиш достъп до местопрестъплението. А сега слизай.
Потегли почти в момента, в който се измъкнах навън. Моята кола беше паркирана съвсем наблизо. Седнах зад волана и още преди да изминем една пряка, вече бях залепен за задната й броня. Превключих светлините и тя погледна в огледалото за обратно виждане. Отпих глътка изстинало кафе от чашата, която все още държах в ръка, и продължих след нея.
10
Къщата се намираше южно от „Монтроуз“ и източно от „Сисъро“, в далечния край на задънена улица с названието „Пенсакола“. Стандартна двуетажна постройка, но крайно занемарена. На прозорците вместо стъкла бяха опънати зелени найлонови торби за смет, а на мястото на ливадата имаше кални локви. Отзад минаваше изоставена железопътна линия, а отпред мигаше тъжно синята самотна лампа на патрулна кола. Аз слязох и се приближих към Никол, която отваряше багажника си.
— Не можа да се сдържиш, Майкъл — каза тя и ми подхвърли черно кожено куфарче. — Дръж. Не казвай името си на никого и не се пречкай.
— Дадено.
— Трябва да си сложиш ръкавици и пластмасови ботуши. Ще те убия, ако оставиш някъде следи от собственото си ДНК.
Никол затръшна багажника и ми направи знак да я последвам в къщата.
При изнасилването местопрестъплението е същото като при убийството, но с тази разлика, че жертвата е жива. Приемаш това като добър знак, но много често се оказва, че грешиш. Така се получи и в къщата на „Пенсакола“.
На верандата стояха двама униформени, които потропваха с крака да се стоплят и явно изгаряха от нетърпение да се върнат в патрулката. Те махнаха на Никол, а мен не удостоиха дори с поглед.
Вътре заварихме двама криминалисти, които снемаха отпечатъци от парче дърво, отчупено от кухненската врата. Мястото на проникването. През дупката свиреше леден вятър, но къщата все пак миришеше на бедност. Не на онази бедност, която е обречена да изчезне, отстъпвайки пред упоритите усилия на хората, а на онази, другата, отчаяната бедност, която ги съпътства до края на дните им. Онази, която се предава по наследство на децата като подарък за раждането им.