На хладилника беше залепена листовка на клуба за самотници на Уелс стрийт. Имаше и няколко снимки. Деца в ученически униформи, два сватбени фотоса. Близо до горния край имаше абитуриентска снимка, направена някъде около 1987 г. На нея се виждаше възпълно момиче в бална рокля, украсена с пластмасови рози. Кавалерът липсваше, защото снимката беше скъсана. До нея имаше изрезка от списание с Брад Пит и Анджелина Джоли, изтегнати на морския бряг. Главата на Анджелина беше заменена от главата на възпълното момиче, превърнало се във възпълна жена. Една стрелка сочеше към усмихнатото лице на Брад, а под нея беше изписана думичката ЖРЕБЕЦ. Обхванах всичко това с един-единствен поглед и със задоволство отбелязах, че не съм изгубил навиците си на ченге.
— Натам — промърмори Никол и посочи тесен коридор, покрит с кървави петна. Той водеше към стаята в дъното. Вече бяхме намъкнали ръкавиците и пластмасовите ботуши. Никол заобиколи кръвта и внимателно пристъпи в стаята.
— Здрасти, Винс.
Винс беше олицетворение на съвременно ченге. Латино, някъде между трийсет и трийсет и пет, с късо подстригана къдрава коса, бяла риза и тъмносин костюм, който стоеше отлично на стройната му фигура. На нощното шкафче пред него светеше включен лаптоп, а на колана му, редом с пистолета, беше окачена полицейската му значка.
— Никол.
Винс ме погледна, после отново се извърна към нея. Излязохме в коридора и се насочихме към всекидневната.
— Кой е този?
— Майкъл Кели. Стар приятел и бивш полицай.
Подадох му ръка.
— Приятно ми е.
Той механично протегна ръката си в гумена ръкавица. Както и трябваше да бъде.
— Винс Родригес.
— Майкъл е тук само като наблюдател — поясни Никол. — Проявява силен интерес към програмата.
— Сигурен съм, че е така — промърмори Винс. — Но това е местопрестъпление, Никол.
Приятелката ми протегна ръка и изчетка ръкава на костюма му. Видях го как трепва и отстъпва. Никол потърси погледа ми, после двамата се оттеглиха на няколко крачки встрани. Започнаха да си шепнат, а аз правех усилия да не ги гледам. Отбелязах си да я попитам какви са отношенията й с Винс Ченгето. Няколко минути по-късно се върнаха при мен, и двамата доволни. Или почти доволни. Винс пое инициативата.
— Можеш да останеш, но само ще гледаш. Няма да говориш, няма да пипаш нищо. А ако жертвата има проблем…
— Изчезвам — довърших вместо него аз.
— Точно така. Никол, нека ти разкажа набързо. Точка на проникване — кухненската врата. Жертвата се казва Мириам Хоуп. Имала гост — брат й от Индиана. Гледали телевизия във всекидневната, не чули нищо. Нападателят ги заплашил с нож, завързал брата и го затворил във втората спалня. После се прехвърлил в кухнята за чинии.
— За чинии ли?
— Накарал брат й да легне на пода и закрепил чиниите върху краката и тялото му. Предупредил го, че ако го чуе да мърда, сестра му ще умре. А после и той.
— Това е ново.
— Аха. След това се върнал във всекидневната, завързал Мириам и я изнасилил няколко пъти.
— Колко време?
— Половин час във всекидневната. После я прехвърлил в килера и я накарал да се покачи на пералнята.
— Там също ли я изнасилил?
— Да. Във всекидневната вагинално, а в килера анално и орално. После отново я върнал във всекидневната. Ножът му се плъзгал нагоре-надолу по тялото й. Накрая й резнал гърлото. Съвсем леко, колкото да я уплаши.
— Това ли е всичко? — попита Никол.
— Да. Тя казва, че през цялото време е бил с маска и ръкавици.
Джобният компютър на Винс издаде кратък сигнал. Той се отдалечи, а Никол отвори лаптопа си и започна да пише. След минута-две Винс се върна.
— Използвал ли е презерватив? — попита Никол, без да отмества очи от екрана.
— Тя твърди, че е използвал.
— Бързо ще разберем, когато извършим тестовете. Тя съпротивлявала ли се е?
— До известна степен — отвърна Винс. — Мислиш ли, че е възможно да се е порязал?
— Да.
— Вече й зададох този въпрос. Твърди, че не е.
— Къде е брат й?
— Изпратихме го в центъра. До появата на полицията изобщо не е мръднал. Чиниите бяха на мястото си. Биха му успокоителни инжекции.