— Кой ще прави тестовете?
— Кристин Съливан, дежурна сестра.
— Тук ли е?
— Току-що пристигна. Иска да извърши прегледа в болницата.
— Преди това искам няколко минути с жертвата.
— Няма проблем. Аз вече приключвам със снемането на показанията й.
Винс ни поведе обратно към стаята. Жената от снимката на хладилника седеше в леглото и тихо разговаряше с адвоката, който държеше ръката й. От мястото си виждах моравите следи от въжето, което беше стягало китките й. Беше облечена в дълга нощница с надпис „Момиче от Норт Сайд — Чикаго“, скъсана и окървавена от едната страна. На краката й имаше пухкави чехли. Единият беше подвит под нея, а другият висеше от леглото. Шията й беше увита с бинт, но раната не изглеждаше сериозна. Е, все пак не беше моята шия, а нейната. Винс клекна пред леглото, за да вижда очите й.
— Тези хора ще съберат известно количество криминологични доказателства, Мириам — рече той. — Няма да ви запознавам, защото не бива да разговаряш с тях. Както вече ти обясних, ще говориш единствено с мен и с адвоката. Така ще ни бъде много по-лесно, когато пипнем онзи тип. Ясно?
Разбрах защо Винс е включен в екипа. Гласът му беше тих, мек и успокоителен. Очите на Мириам трепнаха, после се спряха върху лицето на полицая.
Никол отвори куфарчето си и заизважда разни пликчета и пинцети. Започна от жертвата, събирайки почти незабележими парченца от дрехите и чаршафите. Междувременно Винс и Мириам продължаваха да разговарят.
— Да се върнем на нападението, Мириам. Защо според теб е използвал ножа? Каза ли нещо, което да го ядоса?
— Не знам.
— Помниш ли какво ти говореше?
— Не. Вече ви казах какво си помислих: че губи контрол.
— Защо?
— Не знам. Мисля, че просто искаше да ме уплаши. Да покаже, че може да използва ножа. А може би и да ме убие.
— А защо не го е направил?
— Аз го разубедих.
Гласът на Мириам поукрепна. Очите й пробягаха по стаята и се върнаха на Винс.
— Бях чела за подобни неща в „Пийпъл“. Ако те нападнат с цел изнасилване, най-добре е да говориш на нападателя. Да го убедиш, че си жив човек. Така и направих. Разказах му за живота си. За гостуването на брат ми, за Ти-Кет. Къде е Ти-Кет?
— Не знам, Мириам. Един от полицаите го търси из квартала.
— О, не. Ти-Кет е тук. Той никога не излиза от къщата. И двамата обичаме да си стоим у дома. Но както и да е. Разказах му за Ти-Кет и за моята работа. За шоуто „Америкън Айдъл“, което гледам вечер. За всичко, което ми дойде наум. По едно време той остави ножа и се заслуша. После ме поведе към спалнята.
— Какво направи там?
— Ами спря да ме изнасилва. Просто легна до мен.
Никол докосна ръката на Винс.
— Изчакай за момент, Мириам.
След кратка консултация в дъното на стаята Винс отново се върна при жертвата.
— Можеш ли да посочиш къде точно е лежал?
— Разбира се. Ей тук, вляво от мен. Стори ми се, че в един момент се разплака. И тогава разбрах, че няма да ме убие.
Джобният компютър на Винс отново издаде къс сигнал.
— Линейката идва, Мириам. Ще те закараме в болницата, както вече ти казах. Там ще ти направят изследвания.
— Ще остана ли през нощта?
— Вероятно.
— Къде е брат ми?
— Той също ще дойде в болницата.
— Добре. Но вие намерете котарака ми. Храната му е в кухнята.
— Дадено, Мириам.
Линейката се появи след пет минути. Винс се върна в стаята, където Никол вече привършваше.
— Повиках още двама лаборанти — рече тя. — Те ще обработят двете спални, всекидневната, кухнята и килера. Ще вдигнат и килима.
— Какво ти е мнението?
— Според мен е използвал презерватив. Ако е бил с ръкавици, най-вероятно не се е порязал. Но все пак си струва да проверим.
— Ясно.
Никол посочи към навитите на руло чаршафи.
— Жертвата казва, че може би е плакал. Ако е така, там трябва да са сълзите му.
— И малко ДНК материал? — усмихна се Винс.
— Може би. Ще те информирам, ако открия нещо. А сега трябва да тръгвам. Ще ти се обадя по-късно.
— Благодаря, Никол.
Стиснаха ръцете си. Съвсем на място, много професионално. Дори прекалено. Винс се извърна към мен.
— Благодаря ти, че не се пречкаше. Интересно ли ти беше?