— Твоята жертва е в патрулката — рекох.
— Благодаря. Предупредиха ме, че си тук. Две нападения за два дни. Какво се е случило?
— Лош късмет, предполагам. Мислиш ли, че имат връзка помежду си?
— Вероятно не — сви рамене Никол. — Но и двамата нападатели са използвали нож. Този тук е бил по-смел. Посред бял ден, на оживена улица.
— Жертвата на нападението е дете, Никол.
— Знам. Ще й осигурим помощ. Къде е Винс?
— Горе, при трупа. Жертвата твърди, че е издраскала и ухапала нападателя по ръката. Може би ще искаш да потърсиш кръв.
Никол поклати глава.
— Кръвта ще почака. Но виж какво открихме.
Един от техниците й подаде прозрачна торбичка с използван презерватив.
— Къде?
— В дъното на улицата.
— Не се връзва — поклатих глава аз. — Хлапето каза, че е успяло да се освободи.
— Тоест не е имало проникване?
— Точно така.
Никол подаде уликата на помощника си.
— Често се случва. Тези типове си слагат презерватив още преди атаката. А по време на борбата се възбуждат и не могат да се удържат.
— Така ли е станало според теб?
— Възможно е — сви рамене Никол. — Добрата новина е, че имаме профил за базата данни. Ще видим какво ще излезе. Май ще се окаже, че нашата жертва е доста жилаво хлапе.
— Едва ли е имала друг избор — въздъхнах аз. — Огледай синините по шията и лицето й.
— Вследствие на нападението?
— Вследствие на баща й. Май е използвал детето за боксова круша. Тя много се страхува от него.
— Ще се погрижим.
— Какво означава това?
Никол вирна брадичка и скръсти ръце на гърдите си.
— Означава, че от служба „Проблеми в семейството“ ще поговорят с родителите й и ще направят каквото зависи от тях. Повече не можем да искаме, Майкъл.
Замълчах, защото не виждах смисъл да се задълбочаваме по темата.
— Е, хубаво. Трябва да тръгвам.
Никол понечи да каже нещо, но аз й обърнах гръб и прекосих улицата. Зад полицейските ленти се беше събрала малка тълпа. Вътре в периметъра разговаряха жена в полицейска униформа и мъж с палто от кашмир.
— Да, сър, дъщеря ви е добре — рече полицайката. — В момента я преглеждат, а след това ще можете да я видите.
Мъжът беше надхвърлил четирийсет, с оредяла коса, която съвсем скоро щеше да се нуждае от замятане. Едър, но отпуснат. С онази отпуснатост, която е присъща на средната класа. Прекалено много чипс, прекалено дълго време, прекарано на канапето. Палтото му обаче беше хубаво.
— Слушайте какво ще ви кажа! — нервно рече той. — Детето ми е там! Съобщиха ми, че е било нападнато. Искам да го видя, веднага!
Пръстът му се стрелна към защитната жилетка на полицайката. Тя хвана ръката му и светкавично я изви. Коленете му леко се подгънаха.
— Разбирам, че сте разстроен, сър — рече с бърз, но спокоен глас полицайката. — Разбирам, че става въпрос за вашата дъщеря. Но тук ще играете по правилата. Най-важното от тях гласи, че ако посегнете на мен или на друг униформен служител, ще ви оковем в белезници и ще ви вкараме в някоя патрулна кола. Ясно ли е?
Нямаше нужда да чака отговор. Пристъпих към мъжа, след като тя се отдалечи. Бащата на Дженифър разтриваше китката си и промърмори под нос нещо, което звучеше като „проклета кучка“.
— Извинете ме, сър.
Размахах под носа му нещо, което би трябвало да е полицейска значка, но не беше.
— Какво искате?
— Вие ли сте бащата на жертвата?
— Ще ми позволите ли да я видя?
Арогантността беше изчезнала, заменена от инстинктивното безпокойство на страхливеца.
— Елате да се поразходим, сър — рекох и го дръпнах под естакадата, по-далеч от загражденията. Изминахме само няколко метра, но те бяха достатъчни, за да останем насаме.
— Какво искате?
Отблизо лицето му изглеждаше отпуснато като останалата част на тялото му. В душата ми потрепна съжаление към тоя тип, който още не знаеше какво ще трябва да изтърпи заради детето си. Но съжалението нямаше да се прояви по време на разговора.
— Става въпрос за дъщеря ви, сър. Тя се страхува повече от вас, отколкото от мъжа, който току-що я нападна. Според мен това означава две неща: или сте педофил, или поредният негодник, който изпитва удоволствие да малтретира детето си. Лично аз гласувам за второто, но въпросът е какво мислите вие…