— Нека те попитам нещо, мистър детектив. Какво знаеш за изнасилванията?
Свих рамене.
— Познаваш ли момиче, което е било изнасилено?
— Познавам много.
— Искам да кажа, в романтичния смисъл на думата.
Отново свих рамене. Тя продължи:
— Мислиш ли, че можеш да бъдеш с нея след… След нещо подобно? Не, ще го кажа другояче: след като някой я е имал по този начин?
Погледнах по протежението на бара. Главно защото не знаех къде другаде да гледам.
— Така си и помислих — рече тя и гаврътна четвъртото питие.
Реших, че е крайно време да се включа.
— Ти си била жестоко пребита и почти мъртва, Илейн. Което е чисто и просто акт на насилие.
— Отговор по учебник, мистър Кели. На това ли ви учат в полицейската академия?
Гласът й леко се извиси, но все още беше под контрол. Беше пияна, но не толкова, колкото очаквах.
— От Гибънс знам, че си бил ченге.
На лицето й се появи лека усмивка. Наклони глава и изведнъж стана ненужно лукава. Дръпна дълбоко от цигарата си, почти преобръщайки пепелника. Примигнах и я видях на петдесет и три. В хотелски бар, сама. Все още в състояние да привлече някой и друг поглед. Все още в играта. Тя изпусна облак дим, който стана бял на светлината, идваща от улицата. Чертите й изведнъж се отпуснаха. На петдесет и три пак щеше да бъде на ниво. Стегната и загоряла на плажа, с кола и шофьор. Свежи цветя из стаите, спокоен обяд с хубави питиета на верандата. Два са пътищата, по които можеше да поеме. Беше изправена пред избор като всеки друг. Някое незначително събитие щеше да я тласне по единия от тях. Рак на белите дробове на някой паркинг за каравани или къща в Ла Хойя. Изборът предстоеше. И тя щеше да го направи. Без дори да усети, като всеки друг.
— Твоят приятел искаше да ми помогне — рече. — Поне така казваше. Но сега е мъртъв.
— Допускаш, че е дело на човека, който нападна и теб?
— Помислих си го.
Отпих от халбата и отправих поглед към плаката на стената. ДЕНЯТ Е ДОБЪР ЗА ГИНЕС, гласеше той. Под тези думи беше изрисуван черен тукан.
— И се чудиш, а? — подхвърлих.
Устните й отново се разтеглиха. Но този път усмивката й не беше нито топла, нито нежна.
— По-скоро ме кара да се заключвам нощем.
Меган отново се приближи. Илейн изглеждаше по-добре. Поиска чаша вода, а аз измъкнах тефтерчето си.
— Писмо ли ще ми пишеш? — попита тя и освободи косата си с рязко движение на главата.
— Просто искам да систематизирам някои неща.
— Трябва да си вземеш лаптоп.
— А ти трябва да си на каишка.
— Какво става, Кели? Нали сме от един отбор? Ти искаш да заловиш убиеца. А ако аз съм права, той иска да докопа мен. Нещата могат да се получат.
— Идеята да те използвам като примамка не е добра.
— Защо?
— Най-вече защото мъртвите клиенти трудно си плащат сметките.
— Имам пистолет все пак.
Останах доволен от новината, че клиентката ми е подготвена, и й го казах. Тя захапа нокът и се погледна в огледалото зад бара. Измина доста време, преди заниманието да й писне. После гаврътна чашка шест и седем. Без никакъв проблем.
— Работата е там, че аз мога да се справя с тази задача, мистър Кели.
Наистина изглеждаше така, поне тук, в задимения и шумен бар, където приказките са без последици.
Очите ми се плъзнаха над рамото на клиентката и се насочиха към предната витрина на „Детелината“. Навън валеше ситен сняг, който бързо покриваше сивия асфалт на Холстед стрийт. През бялата пелена се виждаха неонови реклами, накъсвани от трафика и пешеходците. Порив на вятъра изведнъж разчисти картината. В пролуката между две коли изплува неясна фигура, която забързано пресече уличното платно. На главата й имаше вестник. Тя се подхлъзна на леда около капака на канализацията, размаха ръце и се просна на тротоара. Вдигна глава миг преди да отместя очи от улицата. За момент изпитах чувството, че Даян Линдзи е наясно къде се намирам в момента и защо съм там. После чертите й се разкривиха от изненада. Тя махна с ръка, подхлъзна се към входа и влезе в „Детелината“.
— Извини ме за момент — рекох.
Станах и пресякох пътя на журналистката, преди да се приближи в опасна близост до клиентката ми. Не бях сигурен, че двете трябва да се срещат. Още по-малко бях сигурен защо не съм сигурен. Но беше късно. Даян профуча покрай мен, а Илейн стана и машинално оправи блузата си.