Разтърках лицето си пред огледалото в банята, въздъхнах и реших да забравя отминалата нощ. Даян ме попита защо не си свалям ризата, а аз отговорих, че съм свенлив. Тя реши, че това е страхотно, но в момента истината ме гледаше от огледалото. Две морави подутини с дупчици в средата показваха как един убиец беше използвал тялото ми за игленик.
Мастърс се облегна на звънеца малко след като бях взел душ и се бях облякъл. Не беше особено ведър, но носеше кафетата и една книжна кесия, в която най-вероятно се гушеха няколко понички. Настанихме се на кухненската маса и си разделихме половин дузина понички с мед. Отпихме по глътка кафе и се заловихме за работа.
— Ще те питам нещо, Кели. Нарочно ли се правиш на идиот, или това ти е заложено по рождение?
Отпих глътка кафе и се насладих на мига. Много е важно да се наслаждаваш на добрите мигове. Давах си сметка, че този ще отлети в момента, в който отворя уста. И ще се превърне в нещо друго, вероятно по-лошо.
— Какъв точно ти е проблемът, сър?
— Знаеш какъв. Какво, по дяволите, си търсил в склада за веществени доказателства?
— Бях по работа. Свързана с едно разследване.
— Това ли е всичко, което ще ми кажеш?
Натопих една поничка в кафето, но я оставих там прекалено дълго и изгубих половината.
— Мамка му — изръмжах. — Много мразя да ми се случва подобно нещо.
— Пресвети боже! — възкликна Мастърс и стана да си върви.
— Искаш ли една малка доза в кафето? — спрях го аз.
— А ти искаш ли да престанеш да го усукваш?
Кимнах. Полицаят пресуши чашата си и ми я подаде.
— Спести кафето и ми налей дозата — заповяда той.
Измъкнах една бутилка и му налях два пръста.
— Отидох в склада да поговоря с Гоушън. Исках да науча повече подробности за изнасилването на Илейн Ремингтън.
— И научи ли?
— Не — отвърнах аз. Беше лъжа, но понякога става и така.
— Окръжната прокуратура вече не те подозира в убийството на Гибънс — обяви Мастърс.
— Знам. За тая работа са нужни и доказателства.
— Но някои неща трябва да се проверяват, Кели. Знаеш как стават тези работи.
В съзнанието ми изплува физиономията на Джералд О’Лиъри и аз кимнах.
— Нали не се сърдиш? — попита Мастърс.
Свих рамене.
— Хубаво. Да поговорим за Мълбъри.
Вдигнах вежди и скрих лицето си зад една поничка.
— Знам, че си разговарял с хазяйката, Кели. Дори имам подозрението, че си открил и трупа й. За това искам да поговорим.
— Мълбъри е мъртва, така ли?
Мастърс се размърда на стола, напълни гърдите си с въздух и бавно го изпусна. И двамата знаехме, че хвърля въдици.
— Да, мъртва е. А убиецът й си е направил труда да обърне къщата наопаки. Ние сме склонни да приемем версията за грабеж. Сега е момента да предложиш твоята версия, ако имаш такава.
Гостът ми се облегна назад, отпи глътка „Джеймисън“ и зачака. Аз си отпуснах една минута, от която нямах нужда. После заговорих:
— Според мен Гибънс е оставил нещо при нея. Или го е скрил в стаята си. Не знам какво е, но със сигурност е станало причина за смъртта им.
— Нека отгатна — рече Мастърс. — Ти мислиш, че то има нещо общо с онази работа около Ремингтън, нали?
— Да.
— Същата, заради която си ходил в склада за веществени доказателства?
— Това е само хипотеза.
— Защо?
— Гибънс е работил по този случай като патрулиращ полицай — рекох. — Ремингтън го е издирила и е поискала помощта му за изясняването на нещата. След което са го убили.
— И само толкова?
— Засега.
Мастърс ме дари с недоверчив поглед, довърши уискито си и стана.
— Отивам на аутопсията. Искаш ли да ми правиш компания?
— Не, благодаря.
— Какво ще правиш?
Вдигнах едно томче на Цицерон от кухненската маса и го обърнах към утринната светлина.
— Ще чета — рекох.
Мастърс погледна заглавието, поклати глава и си тръгна.
Оставих Цицерон да си почива на масата и вдигнах папката, която чакаше в краката ми. Зад прозореца прогърмя влакът, изсвири клаксон, в далечината тресна гръмотевица. Но всичко остана извън моето внимание. Разтворих папката и потънах в четене.
25
Пакетът бе пристигнал с „Федерал Експрес“ малко преди появата на Мастърс. Бях наясно, че Мълбъри не е от хората, които могат да се нарекат щедри. При всички случаи си струваше да хвърля едно око на нещата, за които беше платила доставка по куриер. Но не можех да го направя, докато едно чикагско ченге наднича зад рамото ми.