— Утре на обяд, в дванайсет и половина — добави Мастърс. — Донеси папката или изобщо не идвай.
Линията прекъсна. Отново прелистих досието, търсейки нещо, което струва един човешки живот. Не открих. После се сетих за блузата, която изнесох от склада на Гоушън, и позвъних на още един човек.
Затворих телефона, но чувството за вина остана. После се разсея. Както обикновено. Приятелят ми беше стар. Твърде стар, за да ми откаже помощ. Знаех го със сигурност.
26
Центърът по съдебна медицина на щата Илинойс се намира на Уест Рузвелт Роуд 1900, на около километър и половина от мястото, на което кравата на О’Лиъри ритнала фенера и предизвикала Големия пожар, унищожил целия град. Пристигнах там малко след шест. Просторната лаборатория беше празна. Само Никол седеше в остъклената си кабинка.
— Дай да го видим, Майкъл.
Оставих уличното досие на бюрото й, а тя се нацупи. Не бях сигурен дали на мен, на досието или изобщо. После си сложи тънки латексови ръкавици и го разгърна.
— Не си задигнал това нещо от къщата на жената, нали?
— Не съм. Тя ми го изпрати.
— Хазяйката на Гибънс?
— Да.
— А сега е мъртва?
— От електрически ток.
— Нещастен случай?
— Едва ли — поклатих глава аз. — Между другото, окръжната прокуратура ми издаде документ, че случаят „Гибънс“ е изяснен.
— Точно както обеща Бенет.
— Той рядко греши.
— Утре ще се радвам за теб — рече Никол. — Кажи ми какво искаш днес.
Измъкнах листа с болничния формуляр и й го подадох.
— Попълнен е от сестрата в спешното отделение през деветдесет и седма. Вътре пише, че клиентката ми е била вкарана в операционната веднага след като са я приели.
— Илейн Ремингтън?
— Да. Обадих се в болницата, но те ми отказаха всякаква информация.
— Било е преди близо десет години. Може би нямат нищо, свързано с нея. А и да имат, то едва ли ще ти бъде от полза.
— А преглед за изнасилване?
— Ако са го направили, трябва да е в полицията.
— Точно на това се надявам.
Никол затвори папката и я плъзна към мен.
— Разкарай това нещо. Все едно че не съм го виждала.
Пъхнах досието под якето си и зачаках. Никол въздъхна и се приближи до прозореца.
— Какво знаеш за изнасилванията, Майкъл?
— През последните дни ми задават този въпрос вече няколко пъти.
Никол хвърли поглед на отражението си в дебелото стъкло и се извърна към мен.
— Нямам предвид самия акт, а нещо по-лошо. В лабораторията му викаме „политика на изнасилването“. Доста сложна тема, различна от убийството. В смисъл че при убийството жертвата е мъртва. Нещата са ясни. Докато при изнасилването не е така.
Тя прекоси залата, опря служебната си карта върху екрана на един скенер и отвори тежка врата, боядисана в сиво.
— Ела.
Влязохме в хладилно помещение, запълнено с метални стелажи. Тук се съхраняваха веществените доказателства.
— Стари изнасилвания, станали на територията на окръг Кук — поясни Никол.
— С колко разполагате? — полюбопитствах аз.
— Близо седемстотин. Всеки комплект съдържа сперма или други телесни течности, годни за извличане на ДНК.
Тихо подсвирнах.
— Това е нищо — добави Никол. — В Саут Сайд има една стара кланица, която сме превърнали в хладилно депо. Там съхраняваме още хиляда комплекта.
— И всички чакат ДНК анализ?
— Трудно е да се каже. Голяма част от пробите са стари. Почти нищо годно за анализ. Но въпреки това имаме попадения.
— Колко?
— Лично аз съм тествала около сто комплекта, от които изскочиха десетина неоспорими доказателства.
— Присъди?
— При осем от тях. В три случая извършителите се оказаха свързани и с други престъпления. Единият беше изнасилил двайсет жени и убил две от тях.
Никол ме изведе от хладилната камера и затръшна металната врата.
— Проблемът е там, че съм сама, а случаите са много.
— Хиляда комплекта.
— Точно така. А всеки тест струва пари. Минимум пет хиляди долара за комбиниран ДНК тест. И нещата стават сложни.
— И ти трябва да решаваш кой случай заслужава и кой не?
— Всъщност решава прокуратурата.
— Кои отиват на боклука? — попитах.