— А ти как мислиш?
— Предполагам, че не се занимаваш с проби, взети от проститутки.
— Да си чувал за изнасилени проститутки? А ако получа искане за анализ на комплект, взет от чернокожа жена, то със сигурност ще бъде първото в практиката ми.
— Трябва да поговориш с една репортерка.
— Даян Линдзи? — вдигна вежди тя. — Не е толкова просто, Майкъл. Особено ако искам да остана в играта.
— Помисли си.
— Дай да говорим за твоето момиче. Тя не е проститутка и е бяла. Проблемът е, че е никоя. Един много стар случай, забравен от всички.
Никол седна пред компютъра и вкара данните на Илейн.
— Да видим какво ще излезе — промърмори тя. — Вероятно ще отнеме известно време.
Седнах на съседното работно място и огледах струпаните върху бюрото комплекти, които чакаха обработка. Всеки от тях беше в запечатан найлонов плик с името на жертвата и датата на инцидента. Отдолу имаше поредица от дати и букви, оградени с кръгчета и подписани. Зададох въпроса, въпреки че се досещах за отговора.
— „М“ означава мъртва — отвърна Никол. — „Н“ сочи, че изнасилването е било придружено с грубо физическо насилие. Казах на шефа, че всички изнасилвания са такива.
— Но се оказа, че бъркаш?
— После идва ред на изнасилванията след доброволни срещи — прескочи въпроса Никол. — Мацките, които прекаляват с пиенето на купона. Те минават в графата „сами са си го търсили“ и са най-отдолу в купчината.
Никол ме стрелна с поглед и продължи да чука по клавиатурата.
— Ето го и твоето момиче — обяви малко по-късно тя. — По всичко личи, че нейните физически доказателства, включително комплектът за изследване, са били унищожени през 2004 година.
Опипах мекия плик в джоба си, който съдържаше пропита с кръв дамска блуза. После реших, че засега е по-добре да се правя на глупак. Нещо, което винаги ми се е удавало.
— Защо са го направили?
— Поради изтичане на срока. Технически погледнато, окръжната прокуратура пак може да повдигне обвинение, но само ако разполага с ДНК съвпадение. Но при случаите, в които няма заподозрян, събраните улики се унищожават.
— Не звучи ли малко необмислено?
— Не и в наши дни. Днес аз мога да извлека ДНК от проба, взета преди петдесет години. — Приятелката ми сви рамене и добави: — Вече ти казах, че трябва да познаваш политиката на изнасилването, за да разбереш самото изнасилване.
— Но ти можеш да работиш с толкова стари проби?
— Вече го казах, Майкъл. Какво точно те интересува?
— Един малък ДНК тест като между приятели.
— За същата жена ли говорим?
Кимнах и плъзнах плика на масата. Никол го погледна, но без да го докосва.
— Значи все пак разполагаш с нещо — отбеляза тя.
— От склада за веществени доказателства. Без име, без номер на делото, на умишлено сбъркано място.
Никол надяна нов чифт ръкавици, взе плика и се зае да разглежда печатите.
— Ти ли го отвори?
— Да, преди два дни. Получих го със съответната дата и инициали. Между другото, инициалите бяха на Гибънс.
— А датата?
— Денят на нападението срещу Илейн Ремингтън преди девет години.
Тя изтръска блузата от плика и внимателно опипа дупките от ножа.
— Колко пъти е била наръгана тази жена?
— Не съм сигурен, но някъде около петнайсет.
— И е оцеляла?
— Относително. Пие по седем уискита на ден, но се държи.
— Това момиче има сериозни проблеми.
— Вероятно. В момента ми е клиентка и прави всичко възможно да получи отговор на въпросите си.
Никол прибра блузата в плика, но го остави незапечатан.
— Ела с мен.
Минахме през още няколко врати, прекосихме коридор с бели стени и влязохме в друга лаборатория.
— Тук подготвяме материалите, от които предстои извличането на ДНК. Преди всичко аз трябва да изследвам дрехата и да преценя какъв тест да използвам.
— Значи нямаш нищо против?
Никол разстла блузата на лабораторната маса и ми подаде някакви очила.
— Да не го обсъждаме повече. Сложи си тези очила.
Измъкна някаква палка от калъфа, прикрепен към масата, след което изключи осветлението.
— Това е ултравиолетов лазер, с помощта на който откриваме телесни течности, невидими с просто око.
От палката се появи яркозелен лъч, който спря върху надупчената дреха. Никол го плъзна над нея и продължи с обясненията: