Пет минути по-късно се настанихме един срещу друг. Аз за първи обяд, а Мастърс за втори.
— Искаш да говорим за досието — рекох.
Мастърс хвана сандвича с две ръце, отхапа и ме погледна между свитите си рамене. Лош поглед, точно както трябваше да бъде. След това глътна петдесет грама кока-кола, оригна се и изръмжа:
— Къде е?
Измъкнах сноп хартия от вътрешния джоб на якето си.
— По телефона споменах, че тя ми го изпрати по куриер.
— Това копия ли са?
— Аха. Направих един комплект и за мен.
Ново оригване. Този път доста по-смекчено. Последва шумно засмукване, тъй като сламката му беше стигнала дъното на чашата.
— Така и си помислих — обяви той.
— Тук има и копие от разписката на „Федерал Експрес“ — добавих.
— Спокойно, Кели. Не те обвинявам в убийството на Мълбъри. Както не те заподозрях и в убийството на Гибънс. Вече ти казах, инициативата беше изцяло на окръжния прокурор.
Мастърс разстла документите на масата и бързо ги огледа.
— Полицейски доклад, медицински прегледи — промърмори той. — Не виждам нищо особено.
Аз мълчах и чаках.
— Само днес ми възложиха пет нови случая на убийство. Тройно в Уест Сайд и една майка, която нахранила двете си дечица с препарат за отпушване на канали.
— Прекрасно.
— Аха. Казано с други думи, изобщо нямам време за тая гадост.
Мастърс смачка опаковката на сандвича си и я хвърли в кошчето за боклук на метър от масата. После сгъна копията и ги пъхна в задния джоб.
— Искаш ли да ти кажа какво мисля? — попита той.
— Разбира се.
— Гибънс се е оказал на погрешното място в погрешното време там долу, на кея. Обрали са го и са му пуснали някой и друг куршум, за по-сигурно.
— Портфейлът му е бил непокътнат — възразих аз.
— Някой е проникнал с взлом в къщата на хазяйката му.
— И този някой си е носел „Тейзър“, пригоден да убива?
— Случва се — промърмори Мастърс. — Особено на самотни жени.
— А между двете събития няма връзка, така ли?
— Не виждам.
— Май сам не си вярваш.
— Покажи ми такава връзка, и ще те изслушам.
Мастърс стана да си върви.
— Мога да те обвиня поне в шест нарушения, да знаеш — заяви той. — Като започна с възпрепятстване на правосъдието и незаконно проникване на местопрестъпление.
— Но няма да го направиш, нали?
— Бъди сигурен, че ще го направя, ако продължаваш да ми се пречкаш.
Кимнах, сякаш му повярвах, и си помислих за плика, който оставих на Никол.
— Когато пак откриеш труп, включи телефона и ми се обади — продължи той. — Предупредих на бара, че ти плащаш. Не забравяй да го направиш, преди да си тръгнеш.
Мастърс излезе, а аз захапах сандвича си. Колко ли е излапало това ченге?
29
Чикагската мафия нахлу в живота ми точно на половин пряка от „Мистър Биф“. Направи го под формата на бележка, пъхната под чистачката на колата ми. На нея пишеше: „Отбий се да хапнем каноли.“
Вдигнах глава. На ъгъла на „Сюпириър“ и „Франклин“, под железопътната естакада, където бяха снимали няколко епизода от „Спешно отделение“, се намираше кафене „Бретс“. На масичката до витрината седеше един тип на име Джоуи Палермо. Чашката еспресо в ръката му се вдигна за поздрав. Прибрах бележката в джоба си и тръгнах натам.
— Вини иска да говори с теб — уведоми ме Джоуи.
— Няма ли да кажеш „здрасти“?
Палермо беше елитният екзекутор на чикагския кръстник Вини Делука. Познавах го от времето, когато бях ченге. Як мъжага, добро момче. Може да ти смаже ларинкса като картонена чаша и докато се давиш от липсата на кислород в краката му с лачени мокасини, най-искрено да ти се извини за безпокойството.
— Шефът казва, че въпросът е важен. Няма да ти отнеме повече от половин час.
Джоуи отвори вратата на „Бретс“ и излезе. Аз го последвах. И бездруго не ми хареса как изглеждат канолите днес.
30
Южно от Ригли Фийлд е разположена неговата кучешка разновидност, наречена Уигли Фийлд. Паркът за разходки на домашни любимци беше пуст, с изключение на един старец, който седеше на скамейката с цигара в уста и се опитваше да не обръща внимание на един обикновен пудел.
Вини Делука живееше в района вече десет години. Никой не знаеше защо, макар че мнозина се бяха опитвали да разберат. Вини беше започнал мафиотския си стаж още на деветгодишна възраст, изпълнявайки куриерски поръчки на Капоне в Саут Сайт. Днес беше на осемдесет и шест — последният жив съратник на Белязания и безспорен бос на чикагската мафия поне от трийсет години насам.