Бръкна във вътрешния си джоб и извади пура с подрязани краища. Огледа се заплашително, сякаш очакваше някой да му попречи. Никой не го стори и Вини Делука тържествено запали.
— Какво мислиш за нашия окръжен прокурор мистър О’Лиъри?
Вини леко извърна глава към слънцето. Промяната беше видима. Мъртвешката маска беше отстъпила място на оживлението. На семейния бизнес.
— В миналото съм имал доста контакти с него — отвърнах.
Делука отпи малка глътка кафе и кимна. После кръстоса крак върху крак. Носеше панталон от черна вълна, сини чорапи и черни обувки с дебели гумени подметки.
— Може би тук интересите ни съвпадат — отбеляза той. — В посока, която е неизгодна за него.
Махна с ръка на Джоуи, който се приближи и седна на скамейката до мен.
— Познаваш Джоуи, нали? Преди две седмици с него се е свързал човек от окръжната прокуратура, който пожелал да наеме неколцина от нашите юнаци. Интересно, нали?
Кимнах. Вини също.
— И аз така си помислих — продължи той. — Вътрешен човек е проявил интерес към едно разследване на партньора ти.
— Бившият ми партньор — поправих го аз. — Продължавай.
— Поръчах на Джоуи да провери.
— За какво става въпрос — попитах.
— Не е лошо да знаеш от какво се интересува окръжната прокуратура. Особено когато става въпрос за нещо, което засяга нашата работа. Джоузеф?
Вини Делука дръпна от пурата си, после брадичката му опря в гърдите. Сякаш говоренето го беше изтощило.
— Срещнах се с този човек — продължи вместо него Джоуи. — В заведение за хотдог на „Сисъро“. Не го познавах. Беше доста нервен. Каза, че става въпрос за личен проблем. Попритиснах го и той ми даде да разбера, че молбата за помощ идва от човек, близък до окръжния прокурор. Не знам — сви рамене Палермо. — Може би ме излъга. Аз имах задачата да разбера всичко възможно за някакво старо изнасилване, върху което работеше Гибънс. И по възможност да се добера до следствените материали.
— Но после Гибънс беше убит.
Вини леко повдигна клепачи и отново се включи в разговора.
— Това не е наша работа, мистър Кели. Важно е да го знаеш.
— Изобщо не стигнах до Гибънс — добави Джоуи. — Ако бях успял, той още щеше да е жив.
— Окръжният прокурор О’Лиъри е съсипал кариерата ти — заключи Делука. — Знам го, защото му помогнахме.
Очите му се плъзнаха по лицето ми, не откриха нищо и се отместиха встрани.
— Тая работа ме заинтригува — заяви той. — Мисля, че и ти ще проявиш интерес.
— Според вас какво има в досието? — попитах.
Вини стана и се приготви да си върви.
— Не знам какво има в досието, но според мен то е у теб. Или можеш да се добереш до него. И в двата случая ти подарявам информацията. Ще бъда доволен, ако спечеля нещо от действията, които ще предприемеш. Ако не спечеля, здраве да е.
— Значи си давате сметка, че ще играя открито?
— Мога да го преживея.
— Това го знам, Вини. Но дали аз ще го преживея?
— Ще доживееш да ме изпратиш в последния ми път, мистър Кели. И дълго след това, ако запомниш какво ти казах.
— За досието?
— Не, за тоалетната и за куршума. Хайде, Джоуи. Вземи канолите и да вървим.
31
„Дрейк“ е класиката на Чикаго. Широк тротоар, въртящи се върти. Портиери в черни ливреи, които подсвиркват на такситата и наричат всички „сър“ и „мадам“. Червеният килим, постлан на стълбите, минава през просторното фоайе и стига до рецепцията, обслужвана от старци с тъмни очила, кацнали на върха на издължените им носове. Те познават тайните на Чикаго, могат да резервират маса до прозореца в ресторант „Номи“, да намерят билет за изложбата на Моне в Института по изкуствата, а дори и място в ложата за мача на „Беърс“ срещу „Пакърс“. Те ревниво пазят своите тайни и знаят как да плъзнат лист хартия на портиерското гише, срещу което прибират дискретно сгъната петдесетачка.
— Здрасти, Еди.
Преди години Еди Флеърти се боксираше за пари. Издържаше на бой като повечето ирландци. И един ден, пак като тях, боят му дойде прекалено много. Днес Еди беше основен играч в „Дрейк“ и осигуряваше местни проститутки на всяка известна личност, която се появяваше в града.
— Кели. Какво те води насам, по дяволите?
— Отдавна не сме се виждали.
— Поне четири-пет години. Ти беше полицай. После вестниците писаха за теб и престана да бъдеш полицай. Лош късмет, а?