— Не.
— Прекратяване? Съжалявам, приятел.
— Всъщност не е било прекратяване. Заподозреният просто е изчезнал.
— Изчезнал ли?
— Аха. Забрави. Видях името ти на лист хартия и реших да те попитам дали си спомняш нещо.
— Няма проблем. Предлагам да направим следното: в понеделник ще разровя архивите си и ще видя дали съм запазил нещо.
Зад Бенет изплува фигурата на Никол, която срещна погледа ми, хвана ръката на Родригес и го поведе към нас.
— Никол идва насам — предупредих аз.
— Къде е? — изви врат Бенет.
— Точно зад теб. Прекосява залата в наша посока.
— Мамка му! Придружава ли я някой?
— Бенет!
— Има ли някой с нея?
— Да.
— Трябва да вървя.
Бенет Дейвис довърши питието си и бързо се отдалечи от бара. Трябва да призная, че макар и дебелак, заместникът на окръжния прокурор умееше да изчезва невероятно бързо, сякаш се разтваряше във въздуха.
32
— Какво беше това бързане? — попита появилата се отнякъде Даян и проследи с поглед отдалечаващата се плешивина на Бенет Дейвис.
— Дълга история — въздъхнах аз. — Между другото, ние с теб двойка ли сме тази вечер?
— А ти как мислиш? Я кажи „здрасти“ на Никол.
Никол изчака отдалечаването на групичка оживено разговарящи мъже и зае мястото им край бара.
— Много се радвам, че дойде — прошепна в ухото ми тя, после прегърна Даян, направи крачка назад и ни оцени с погледа, който казваше „каква хубава двойка“. Родригес стоеше мълчаливо вляво от нея.
— Здрасти, Винс — протегнах му ръка аз.
— Радвам се отново да те видя, Кели.
Ръкостискането му беше здраво, а погледът — искрен. Щеше ми се да мразя тоя тип, но той някак не ми позволяваше. Никол го представи на Даян.
— Познавам това лице — галантно се усмихна Родригес. — Много ми е приятно да се запозная с вас, мис Линдзи.
— На мен също, полицай Родригес. Вече чух историите около вас.
Всички без мен избухнаха в смях. Какви бяха тези истории около Родригес, за които само аз не бях чувал? Разговорът се прехвърли към миналото.
— Запозна ли се със съдия Суенсън? — попита Никол.
— Да, видях я, докато идвах насам. Всъщност тя сама ме откри благодарение на теб.
Никол се разсмя.
— Не си труден за описание, Майкъл — отвърна тя и на всеослушание поясни: — Когато бяхме деца, в квартала му викаха „Ирландеца“. Заради големите уши и кривата усмивка.
— Много интересно — пропя Даян. — Разкажи ни повече.
Никол се готвеше да го направи, но в този момент, слава богу, Рейчъл Суенсън се изправи на трибуната и започна да си нагласява микрофона. Множеството утихна и съдийката започна речта си.
— В Съединените щати живеят над сто милиона жени. Близо двайсет процента от тях — около осемнайсет милиона, са били изнасилени, повечето от тях многократно.
Ще ви дам следния пример: дъщеря ви е достатъчно голяма, за да постъпи в колеж. Но всяко четвърто момиче в подобни учебни заведения става жертва на сексуално насилие, преди да се дипломира. Осемдесет процента от пострадалите момичета познават своите насилници.
Общо взето, в нашата страна има около осемстотин хиляди случая на сексуално насилие годишно. Или с тринайсет пъти повече от аналогичните случаи във Великобритания и с двайсет пъти повече от Япония.
През двата часа на нашата сбирка в тази зала ще бъдат нападнати още сто и петдесет жени. А за минутата и половина от началото на моето слово са били изнасилени две представителки на нашия пол някъде из страната.
Имаме ли проблем, дами и господа? Според мен имаме.
Рейчъл се отдръпна от катедрата и множеството издаде колективна въздишка. Никакви аплодисменти, никаква размяна на реплики. Пълна тишина. Не знам какво са очаквали смокингите, но събитието, на което присъствах, съвсем не приличаше на обичайните приеми за набиране на средства някъде по Златния бряг. Съдийката отново се приближи към микрофона.
— Благодаря на всички за присъствието. Аз се казвам Рейчъл Суенсън, председател на Доброволната асоциация за борба със сексуалното насилие и ваша домакиня тази вечер.
33
— Какво мислиш?
Даян се появи едновременно със заключителните фрази на Рейчъл Суенсън. В ръката си държеше чаша с лед.