— Как и защо?
Най-после разбрах и свих рамене.
— Младежко увлечение. Започнах в гимназията, продължих и в колежа.
— В колежа учих история — поклати глава Даян. — Но не съм напълнила къщата си с книги по история на Америка.
— А може би е трябвало — рекох.
— Интересно.
— Наистина ли?
Дръпнах томчето от ръцете й и го разтворих.
— Какво знаеш за този човек?
— За Есхил ли? — вдигна вежди Даян.
— Да.
Тя сви рамене.
— Каквото знаят всички. Не се ли беше самоубил, поглъщайки отрова?
— Не, това е Сократ.
Посочих й един абзац и я накарах да го прочете.
Εστιν Θαλασσα-τιζ δε νιν κατασβεσει
— Ей това е старогръцки — рекох.
— Страхотно.
— Той е от „Агамемнон“ от трилогията на Есхил „Орестия“. В превод гласи: „Ето морето — кой може да го пресуши?“ Думи на Клитемнестра към Агамемнон, малко преди да организира убийството му.
— Агамемнон й пречел, така ли?
— Не съвсем. Тук внушението е друго: на гръцки тази фраза звучи като продължително съскане, наситено със съгласни — най-вече „с“. С нея Есхил е искал да подчертае каква змия е била Клитемнестра. А сега опитай това…
Посочих й друг цитат от оригиналния текст.
γνώθι σ αυτόν
— Било е изписано на стената на храма на Делфийския оракул. В превод означава „Опознай себе си“. Според Платон това е ключът към дълбоката мъдрост и истинското щастие.
— Опознай себе си — прошепна Даян. — Звучи страхотно.
— Наистина ли мислиш така?
— Разбира се. Поне докато не научиш прекалено много.
— От опит ли го казваш? — попитах.
— Не, по-скоро от здрав разум. Когато си задаваш достатъчно въпроси за себе си, със сигурност ще откриеш нещо, което не ти харесва.
Не й казах, че почти се докосва до Едип, героя на Софокъл. Прецених, че информацията може да почака.
— Лично аз съм си направил определени изводи — продължих аз. — За мен е някакъв вид мироглед, начин да се живее. Нещо, което остава завинаги у теб. Затова ми харесва. А сега да си поговорим за Грайм.
Даян върна „Агамемнон“ на мястото му и включи видеото.
— Булдога е нашият експерт по Грайм. Главно защото отразяваше процеса.
— Ясно.
Джон Донован, по прякор „Булдога“, беше някакъв атавизъм, но и истинска легенда в журналистическата професия. Ходеше с таке, носеше бележник и пишеше с молив, който навлажняваше с език.
— Булдога е най-добрият репортер в Чикаго — кимнах аз. — Притежава невероятен нюх и веднага напипва същността на проблема.
Даян вкара една касета във видеото и го включи. Прозвуча дълбокият баритон на Донован, който съпровождаше кадрите от къщата на Хътчинсън, включително единствените снимки на Грайм, направени в момента на ареста му. На тях той изглеждаше подпухнал и леко замаян.
— Какво ще кажеш? — попитах.
Даян наклони глава.
— Съвсем обикновен външен вид, милиони хора са като него. Май това е номерът, а?
— Сериен убиец, който по външен вид не се различава от съседа си.
— В случая с Грайм — от нещастния му съсед — поправи ме тя.
Натиснах паузата и лицето на Грайм застина на екрана. Извърнато на една страна и полускрито в дланите.
Даян поклати глава.
— Той покрива лицето си с рядко брашно и играе ролята си на клоун — продължих аз. — А жертвата, окована в белезници, лежи във ваната и пищи, докато остане без дъх. Обещава всичко, за да спечели още малко живот. И е искрена. Той изиграва ролята си, измива грима и я поглежда. С обикновен поглед — нито зъл, нито налудничав. После натиска главата и раменете й под водата. За минута-две тя задържа дъха си. После го изпуска и се предава. Лежи на дъното на ваната в очакване на смъртта. А той я наблюдава. Спокойно, без да прави нищо. Такъв е начинът му на действие.
Даян стана, изключи видеото и придърпа стола си към мен.
— Разбрах — обяви тя. — Истински злодей, който заслужено се намира в килия за осъдени на смърт. Но защо говорим за него?
Беше се привела напред. Под разтворените й устни се виждаха два реда здрави зъби, леко оцветени от червилото. За пръв път забелязах, че има обратна захапка. Съвсем лека и почти незабележима. Която й придаваше изражението на красива вълчица.