— Открих веществено доказателство от изнасилването, което разследваше Гибънс — рекох.
— Илейн Ремингтън?
— Не ме питай как се добрах до него. Приеми, че е станало благодарение на щастлива случайност.
— С какво разполагаш?
— С блузата на жертвата.
— Която не фигурира в списъка на официалните веществени доказателства?
— Нещо такова. Подложихме я на изследване и открихме следи от сперма. Имаме профил, но не и идентификация.
— Каза ли на Илейн?
— Не.
Даян замислено се облегна назад, взе бирата си и отпи една глътка.
— Тя със сигурност ще оцени напредъка в разследването.
— След два дни възнамерявам да я запозная с него казах аз. — А дотогава ще се опитам да открия и името.
— А какво общо има с това нашият сериен убиец?
— Сега ще разбереш — отвърнах аз и извадих рапорта на Никол. — Сутринта, когато бе убита, Никол се ровеше в щатската ДНК база данни.
Даян остави бирата и взе папката.
— Никол е работила по този случай?
— Да. И именно тук нещата се объркват.
Даян прелисти страниците, търсейки да се хване за нещо. Но в доклада имаше само научни данни, нищо повече.
— Шансовете са по-големи, ако се обърнеш към Платон — рекох.
— Много смешно. Къде е объркването?
— Ще ти кажа, но то има и известна новинарска стойност.
— Колко голяма?
— Ти ще прецениш. Но искам да задържиш информацията за себе си. Не завинаги, а само докато ти кажа.
— Променяш уговорката ни, така ли?
— Не, това е част от нея. Трябва да ми се довериш.
Даян остави папката и леко въздъхна.
— Ти също — рече тя. — Дай ми цялата информация, а аз ще спазя моята част от уговорката.
Огледах се за последен път и скочих в дълбокото.
— Миналата година в щатската лаборатория по криминалистика са открили втори източник на семенна течност по жертвите на Грайм.
Даян извади бележника си и започна да пише. Това моментално ме изнерви, но вече не можех да спра.
— Заключението им е, че става въпрос за случайност.
— Чие заключение? На окръжната прокуратура?
Кимнах.
— В него има логика, защото много от жертвите на Грайм са били проститутки. Проблемът е, че един и същ ДНК профил е открит в телата на две от жертвите.
— Твърде многозначително съвпадение, а?
— Но това не е всичко. Същият профил съвпада и със семенната течност по блузата на клиентката ми.
— Блузата на Илейн?
— Да.
— Значи насилникът на Илейн е свързан с убийствата на Грайм?
— Би трябвало да пишеш само заглавия — казах аз.
— Така ли?
Не бях готов да споделя с Даян странния факт, че спермата на Грайм е открита на мястото на неотдавнашно престъпление, въпреки че по същото време той е бил в килията си. Тя и бездруго трябваше да осмисли предостатъчно факти.
— Нали знаеш, че Джералд О’Лиъри беше във всички заглавия по случая „Грайм“? — подхвърли тя.
— Чух подобно нещо.
— Разговарял ли си на тази тема с Бенет Дейвис?
— Не, макар че сме твърде близо до развръзката. За момента му правим услуга, че го държим настрана.
— Добре.
— Но има и друго — поклатих глава аз. — В лабораторията нямаше нищо за случаите, върху които беше работила Никол. Блузата, заключенията, всичко. Аз открих данните в резервните й файлове.
— От което следва, че нейното убийство е свързано с тях?
— Точно така.
Очите на Даян потърсиха моите и останаха там.
— Вината не е твоя.
— Как можеш да си сигурна?
— Не би могъл да знаеш.
— Точно така. Не бих могъл да знам. И понеже не бих могъл да знам, трябваше да я държа настрана!
— Тя беше голямо момиче, Кели. Знаеше какво иска от живота. А точно тогава е искала да ти помогне.
Не можех да се съглася с нито една нейна дума и й го казах. Но вместо да спре, тя се зарови още по-надълбоко.
— Знам нещо за Никол. Може би доста повече, отколкото предполагаш.
Усетих как една вена на слепоочието ми запулсира.
— Какво означава това?
— Означава, че ми разказа за собственото си изнасилване.
— Нека те попитам нещо. Записа ли я?
— Тя е била на дванайсет, Кели. Имала е нужда да сподели с някого.