Кимнах и онзи тихо нареди нещо по уоки-токито на рамото си.
— Готово — обяви той. — Можеш да му стиснеш ръката, стига да желаеш. Но нищо повече. Никакви физически контакти. Ако искаш да му предадеш нещо, дай го на мен, а аз ще уредя нещата с директора.
— Нямам какво да му предавам.
— Добре. Разговаряш с него и спазваш дистанцията. Всичко ще бъде наред.
Отново кимнах.
— Той разполага с цигари и бутилка вода. Освен това е помъкнал цял топ хартия и част от рисунките си. Имаш ли представа защо?
— Не.
— За какво е цялата работа, ако разрешиш да попитам?
— Ти ще присъстваш ли на разговора?
— Моите колеги ще стоят от двете страни на затворника, а аз ще бъда точно зад гърба ти.
— Значи ще чуеш за какво става въпрос.
— Така е. Не прави сцени и не го нервирай. В противен случай имам заповед да прекратя срещата. Ясно?
— Ясно.
— Да вървим тогава.
Когато влязох в килията, униформените тъкмо му сваляха белезниците. Грайм седеше на сгъваем железен стол, а на масата пред него лежеше купчина обжалвания, натрупани в продължение на цяло десетилетие. В краката му имаше още папки. Един от пазачите свали веригата от колана му и се отдръпна.
— Това виждаш ли го? — попита Грайм и вдигна дебела папка с твърди корици от масата. От нея стърчаха жълти, зелени и оранжеви маркери. — Информацията, която съм събрал за жертвите. С помощта на частни детективи, на които съм платял. Свършиха добра работа за парите си.
Разтвори папката на един от маркерите. Видях снимката на младо момиче. Не успях да прочета името отдолу, но момичето се усмихваше.
— Пълни сведения за всяка от тях — поясни Грайм. — Кои са, кого са познавали, откъде са се появили в Чикаго. Повечето от тези момиченца съвсем не са били светици.
Пусна папката в краката си и за пръв път ме погледна в очите. Беше като всеки друг остарял преждевременно човек. Само че много по-зле. Беше на около шейсет и пет, с пригладена назад бяла коса, оредяла и пълна с пърхот. Приличаше на известния банков обирджия Джон Дилинджър. Кожата му имаше цвят на мокър чакъл и бе увиснала на бузите. Очите във формата на подкова бяха полускрити от подпухналите клепачи. Долната му устна висеше към брадичката.
Десетте години в отделението за осъдени на смърт не му се бяха отразили добре. Но така и трябваше да бъде.
— Защо си се захванал с това разследване? — попита Грайм.
— За да докажа кой ги е убил.
Настаних се на стола срещу него. От двете му страни стояха надзиратели с пушки — точно както беше обещал Куршумената глава. И Грайм разговаряше с мен както беше обещал.
— Донесох и част от скиците си — подхвърли той и разпъна едно платно върху масата. — Мой автопортрет, показва как работя на Мичиган авеню. Кръстил съм го „Мимът от Мичиган авеню“.
Усмивката му разкри жълти и разкривени зъби, всички по местата си.
— Искаш ли да ти покажа един от номерата си?
Преди да кажа „не“, Грайм вдигна ръце над главата си и допря длани. Погледна през разперените си пръсти, извърна дланите си нагоре и започна да се бори с невидим таван, падащ отгоре му. После отпусна ръце покрай тялото си и започна да блъска въображаема стена. Накрая сложи ръце пред очите си, погледна ме през пръсти и лицето му се разкриви от мимиките на страха. Неволно се запитах дали това не е било последното нещо, което жертвите му са видели, преди да се простят с живота.
— Не е зле, а? — подхвърли убиецът. — Имах голям талант. Искаш ли да видиш още една скица?
На масата се появи нов автопортрет. Този път мимът Грайм забавляваше група деца.
— Тук съм в сладоледеното царство на „Броуди“ — многозначително се ухили той и тържествуващо се огледа. — Схващаш ли?
Не схващах. Също като останалите. Атмосферата беше напрегната, но Грайм продължи:
— „Броуди“ предлагат сладолед в петнайсет разновидности. Едно време работех за тях като мим. Петнайсет вкуса, петнайсет трупа. Схващаш ли?
— Схващам — отвърнах на усмивката му аз.
— А това е една от картините ми по Дисни.
Седемте безформени джуджета клечаха около буен огън, захвърлили лопатите си в снега.
— Уолт Дисни беше мой ментор — поясни Грайм. — Много обичам джуджетата. Сънливко, Мърморко, Щастливко, Всезнайко… Всяка година рисувам различен сезон. Тази се нарича „Джуджетата през зимата“.