Даниъл Полард седеше в леглото. Беше гол до кръста, с отворени очи и две дупки в гърдите. Нощното шкафче беше вляво от него. Върху него имаше недовършена доза кокаин, пакетче презервативи, бутилка уиски и чаши. Ноздрите ми доловиха следи от тютюнев дим. Иначе стаята беше празна. Родригес се наведе и потърси пулс.
— Мъртъв е.
Кимнах.
— Дай да довършим огледа.
Останалата част от къщата изглеждаше необитаема. Запитах се къде, по дяволите, е всичкият боклук, който Полард събираше. И какво ли щяхме да открием под къщата. Върнахме се в спалнята. Баскетболната топка в единия от гардеробите ми напомни за Дженифър Коул. Родригес седна на леглото и се загледа в трупа.
— Мамка му — рече.
Този човек искаше отговори и беше направил всичко възможно да ги получи. Извадих от джоба си комплект за вземане на ДНК проба и попих с тампон кръвта, която все още сълзеше от дупките на гърдите на Полард.
— Пусни я за проверка — промърморих. — А аз ще ти разкажа част от онова, което трябва да знаеш.
Родригес пъхна пробата в джоба на якето си.
— Какво се е случило според теб?
Погледнах нощното шкафче и поклатих глава.
— Изглежда, купонът му е дошъл малко повече.
— Явно се е пробвал с поредното момиче — предположи полицаят.
— Може би. Но тя го е изненадала.
— Сигурно. Налага се да докладвам.
— Как ще обясниш присъствието си тук? — попитах аз.
— Ще бъде по-лесно, ако не си с мен — отвърна той. — Огледай наоколо и после ще се разделим.
— Добре, но искам да ми направиш една услуга. Кажи на твоите хора да си държат езика зад зъбите. Никаква преса до утре.
— Даян? — погледна ме Родригес.
— Обещах й изключителни права.
— Справедливо е — кимна той и отново насочи вниманието си към трупа.
Аз огледах нощното шкафче, този път по-внимателно. Бутилката беше наполовина пълна, а чашите все още бяха влажни, с мирис на уиски. В пепелника имаше шест фаса. Два от тях „Лъки Страйк“. Останалите четири бяха с филтър, два от тях със следи от червило. Извърнах глава към Родригес. В ръцете му се появи малък фотоапарат. Използвах момента да пусна един от начервените фасове в найлоновото пликче, което извадих от джоба си. После се изправих и обявих:
— Отивам да огледам всекидневната.
— Няма проблем.
Прекосих коридора, спуснах облегалката на коженото кресло и се излегнах. Погледът ми се насочи към Уорнър стрийт. Редица евтини тухлени къщи. Еднакво мизерни. Еднакво потискащи.
Вдигнах облегалката и опипах пода. Пръстите ми докоснаха някаква вдлъбнатина на евтиния килим. Отпуснах се на колене и включих фенерчето си. Прогорено място, вероятно от пура. Прибягнах до богатия си опит в изгарянията на подови настилки, за да го установя. Още повече че редом с тъмното петно лежеше и причинителят му — голяма кафява угарка. Прибрах я в друго найлоново пликче и я пуснах в джоба си при начервения фас. После прецених, че е крайно време да изчезвам. Тази вечер бях извършил поне пет-шест наказуеми деяния, само половината от които бяха известни на Родригес.
— Готов съм — подвикнах.
— Задръж за момент.
Родригес се появи от спалнята с кутия за обувки в ръце.
— Какво е това?
— Писма. Бяха на най-горната полица в гардероба.
Акуратно подредени пликове, абсолютно еднакви на външен вид. Погледнах най-горния от тях. Предварително напечатаният адрес на подателя гласеше: „П. К. 711, «Менард», Илинойс“.
— Грайм — рекох.
Родригес кимна.
— Указания за подбора на жертвите. Къде и кога. Как да се завързват по най-добрия начин. Какво да се прави с телата. Има дори наръчник за ДНК проби, издаден през 1998 г. Грайм заповядва на Полард да използва презервативи.
— Според теб как е изпращал тези писма от затвора?
— А как е изпращал спермата си? Един господ знае. Но всичко това ще предизвика огромен скандал.
— По-добре да обработим ДНК пробата на Полард. С максимална бързина.
— Още утре сутрин.
— Знаеш ли какво?