После се обърна и тръгна към изхода. Аз се прибрах вкъщи и разтворих моето копие на „Агамемнон“. Прелистих няколко страници и открих абзаца, в който Клитемнестра подмамва съпруга си в банята и там го убива.
Εστιν Θαλασσα-τιζ δε νιν κατασβεσει
Започнах да рецитирам текста на глас, омекотявайки сричките както би го сторил Есхил. А после се запитах колко Клитемнестри са се появявали в живота ми, къде са криели ножовете си и най-важното — кой ще се окаже мъртъв и в чия вана ще го открият.
56
На другата сутрин се събудих рано. Пробягах осемте километра по брега на езерото, взех душ и отскочих до „Интелидженсиа“ за чаша кафе. В единайсет тръгнах към центъра и включих мобилния си телефон.
— Да.
Полицай Мастърс беше в обичайното си възторжено състояние.
— Довечера Винс Родригес ще се появи в новините — рекох. — Слушай сега какво трябва да знаеш.
Разказах му за Полард, Грайм и Бенет Дейвис. Винаги се бях смятал за експерт по екзотичните ругатни, но Мастърс ме накара да се засрамя. Епитетите, с които ме заля, биха накарали дори глухия да се изчерви.
— Свърши ли? — попитах.
— Аха.
— И тъй, днес Винс ще си свърши работата. Ще арестува Дейвис и ще изложи тезата си относно Грайм. Но утрешният ден е изцяло твой.
Разказах му за Канзас и всички съвпадения. Отне ми известно време. Когато свърших, насреща се възцари тишина.
— Там ли си, Мастърс?
— Кога мога да действам?
— В момента влизам в сградата на Канал шест. Ще ти се обадя веднага след като приключа.
Моето момиче с кръстословиците го нямаше на рецепцията. Още по-добре. Днес едва ли ще е щастливият й ден. Родригес ме чакаше в малък офис непосредствено до студиото. Държеше чаша кафе и правеше отчаяни опити да избегне разговора с един от продуцентите на Даян.
— Оставете ни една минута сами, моля — рече той.
Продуцентът ме разкъса с поглед, но все пак излезе.
— Току-що ми се обади Бенет Дейвис — каза Родригес. — Щял да се предаде, но иска споразумение. В един часа ще бъде в централното управление.
— Спомена ли ти някакви подробности?
— Не, но ще го направи. Имам опит с такива типове. Той вече няма желание да се бори. Освен това разполагаме с предварителните ДНК резултати от пурата.
— Съвпадение?
— Почти сигурно — кимна Родригес и добави: — Дейвис ме помоли да ти предам, че в „Кръстникът“ нещата стават много по-лесно, отколкото в реалния живот. Просто нямал достатъчно кураж.
Запитах се как може да се глътне един куршум в реалния живот. Не успях да се сетя за нещо по-гадно. После си представих живота в трудни условия. За бивш прокурор, попаднал в затвора.
— Според мен няма да изкара дълго в затвора.
Родригес вдигна рамене.
— Със сигурност ще стане обект на групово изнасилване още първата нощ. После нещата ще зависят от това, което може да прави за тях отвътре. И дали ще може да си плаща. Ако трябва да се обзаложа, бих казал, че няма шансове.
Главата на Даян надникна през процепа на вратата. Погледът й беше напрегнат.
— Ще ни оставиш ли за малко сами, Винс? — попитах аз.
— Разбира се — кимна той. — И бездруго трябва да вървя. — Обърна се към Даян и добави: — Не успях да ти кажа, че Бенет Дейвис ще се предаде в полицията. В рамките на един час.
— Веднага ще изпратим екип — отвърна тя.
— Няма да стане — поклати глава Родригес. — Дейвис ще бъде сам. Аз вече му обещах, че няма да има репортери. Предлагам ти следното: след като го арестуваме, ще го попитам иска ли да разговаря с теб. Може би пак ще извадиш късмет.
— Благодаря — каза Даян.
Детективът излезе.
— Ти имаш голям късмет — обадих се аз. — Всъщност много повече от голям късмет.
Даян пристъпи към мен, уви ръце около шията ми и облегна глава на гърдите ми.
— Вярно е — въздъхна тя. — Просто ставам алчна. Искам всичко.
— Знам.
— А ти как си, скъпи? Снощи ми се видя малко странен.
Извадих годишниците от спортния сак, който носех със себе си. Сложих ги на бюрото до мен и рекох:
— Сам Бекър ти праща много здраве.
Тя погледна годишниците, после погледна мен. Видях пулса в трапчинката на шията й.
— Значи вече знаеш.
— Разкажи ми.
— Сам вече го е направил.