Выбрать главу

— Мога ли да взема онези там горе? — попита той и изведнъж се разбърза.

Момичето събра ски автоматите и си проправи път към точния размер дъска от купа.

— Ще ти ги опаковам.

Разбира се, че ще го направи.

— Ей сега се връщам.

Докато чакаше, Нейт се разходи до една купчина със ски шапки и започна да ги пробва. Той хвана една от мъхест зелен плат с наушници и дълъг пискюл отгоре — в стил мюсли среща Ралф Лорън — и си я сложи.

— Няма начин — измърмори той при вида си в огледалото. Обикновено не го беше грижа как изглежда и какво носи — просто не му се налагаше, — но искаше да изглежда готин в очите на Джорджи. Той върна зелената шапка на мястото й в купа и пробва една черна, мека, вълнена шапка като бейзболните, с наушници, които можеха да стоят прибрани нагоре, подобна на последен модел ловджийско кепе на Елмър Фъд.

— Тази шапка ти стои невероятно — му каза продавачката, идвайки с неговата дъска. Тя я облегна на една стойка за дрехи и дойде при Нейт, като свали нежно наушниците върху перфектните му уши. — Знаеш, че ти харесва — добави тя с дрезгав глас.

Със сигурност дъхът й миришеше по същия начин, по който си бе представял. Нейт облиза устни.

— Как се казваш?

— Маги.

Нейт бавно поклати глава. Усещаше шапката добре на главата си. Сега можеше да се протегне и да разкопчае блузката й. И да я попита дали не иска да изпушат един джойнт заедно. Той можеше, можеше, но не.

Свали си шапката и я пъхна под ръка.

— Благодаря много за помощта ти. Аз съм Нейт Арчибалд. Моето семейство има сметка тук.

Маги му подаде дъската и новите ски обувки с разочарована усмивка.

— Може би ще те срещна някъде из склоновете по някое време.

Нейт се обърна, изумен от силната си воля. Той беше толкова съсредоточен, че дори треньорът навярно би бил впечатлен.

Но не и за това, че все още изпитваше неутолима сексуална възбуда.

gossipgirl.net

Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.

Хей, хора!

Добродетел срещу порок

Е, всеки ли ще се домъкне с родителите си на онази благотворителна вечер „Добродетел срещу порока“ във „Фрик“? Силно се надявам, поне това означава, че няма да съм сама в моето нещастие. Разбира се, всички ние знаем, че единствената причина те да настояват да дойдем, е да могат да ни сравняват, да говорят за колежите, в които сме кандидатствали, кой вече е приет и общо взето да ни изкарат извън нерви, тъй като за момента това са най-омразните ни теми на разговор. Плюс това няма да има друго по-задушно място от това за купон. Хайде, имам предвид, че купон във „Фрик“ е като купон в къщата на баба ви на село.

Знам, че звуча като неблагодарница, но хайде, купонът си е купон, а и знаете колко много обичам да се обличам официално. Но предпочитаме купон без родители, нали? Единственото страхотно нещо е, че те ще бъдат толкова заети в опита си да се впечатляват едни други, че няма да ни притесняват, като ни мъмрят за това, че пушим в дамската тоалетна. Всъщност дори и да направим нещо леко срамно, те просто ще се престорят, че не ни познават. Така че нека се опитаме да се позабавляваме, а? Виждате ли? Вече очаквате с нетърпение вечерта, нали?

Ще си запазя вашите имейли и наблюдения за след големия купон.

Ще се видим там!

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Хората от Горен Уест Сайд гледат на неопитните отвисоко

— Дами и господа, моля, заемете местата си! — извика силно Руфъс Хъмфри, докато носеше плато с цвъртящи наденички и фламбирани ябълки и банани към масата. Джени беше накарала баща й да се почувства виновен, задето беше излязъл навън преди да доведе Лео вкъщи, така че Руфъс бе настоял тя да покани Лео и Елиз на вечеря на следващата вечер. Не че Руфъс имаше с какво да впечатли гостите си. Както обикновено той носеше една окапана с храна бяла риза и любимите си изгорени от цигари и протрити отзад сиви спортни панталони. Къдравите му посивели коси и огромните му сиви вежди стърчаха по чудат начин от небръснатото му лице, а устата и зъбите му бяха боядисани от червеното вино.

— По-добре да сядаме — каза Джени, угаси телевизора в библиотеката и се ухили на Лео. — Сега можеш да опиташ странната храна на баща ми. И внимавай — предупреди го тя. — Той слага алкохол във всичко.