Определено не, но би било много по-забавно, ако имаше.
Ексцентричните във „Фрик“
Музеят „Фрик“ бил нюйоркската резиденция на Хенри Клей Фрик, виден индустриалец, производител на кокс и стомана. Господин Фрик бил най-големият колекционер на творби на европейското изкуство и след като починал, имението било превърнато в музей.
Благотворителната вечер под надслов „Добродетел срещу порок“ бе в гостната, огромна стая с дъбови стени, застлана с персийски килим, а по стените бяха изложени картини главно от шестнадесети век на художници като Ел Греко, Холбайн и Тициан. В средата на една от стените бе поставена една от бронзовите скулптури на Солдани, „Добродетелта триумфира над порока“, а в центъра на всяка една от големите кръгли маси, постлани с ленени покривки с кремав цвят, имаше по едно копие на същата скулптура, обградено с венец от виолетови лалета.
Не че някой обръщаше внимание на изкуството.
Жени, облечени в ушити по поръчка рокли, и мъже в смокинги обикаляха масите или стояха на бара, похапвайки късчета патешко месо, мариновано със сладко от сливи, и разговаряха за всичко с изключение на изкуството.
— Видя ли момичето на семейство Ван дер Удсен в рекламата на онзи нов парфюм? — прошепна Тити Коутс на Мисти Бас.
— Фалшивата сълза беше малко преиграване. Мисля, че снимката е била ретуширана, не мислиш ли? — заяви Мисти. Тя кимна многозначително, а точно в този момент Серена и Блеър влязоха с родителите на Серена в залата. Двете момичета се запътиха към бара, за да си вземат нещо за пиене.
— Твоите гърди трябва да изпъкват повече от моите. — Серена повдигна черната си рокля без презрамки „Дона Карън“, която бе заела от Блеър. Те носеха един и същ размер сутиен, така че тя си бе помислила, че роклята ще й стои добре, но всеки път, когато направеше стъпка, усещаше, че роклята се смъква надолу.
— Да, но ти си по-слаба. — Блеър не искаше да го признае, но розовата вечерна рокля „Мили“ на Серена постоянно се опъваше до скъсване под ръцете й и по шевовете на корсажа, откакто го бе закопчала. Тя все по-често чуваше едно малко пук, което конците издаваха, но роклята обещаваше да издържи, докато се приберат вкъщи.
Изглежда всички пиеха коктейли, но сервитьорите не можеха да бъдат открити никъде.
— Защо отново сме тук? — захленчи Блеър.
— Не знам. Това е просто едно от онези неща — отговори Серена разкаяно.
— Ами добре, ако тази година нямат водка „Кетъл уан“, си тръгвам — измрънка Блеър. Миналата година трябваше да се задоволи с „Абсолют“, която бе толкова старомодна, на практика праисторическа.
— Не е ли чудесно да видим тези две момичета отново заедно? — въздъхна майката на Блеър в ухото на госпожа Ван дер Удсен. — Никак не беше хубаво Серена да стои в онзи пансион толкова далече. Ние, жените, имаме нужда да бъдем близо до приятелките си.
— Да, така е — съгласи се госпожа Ван дер Удсен хладно и отклони поглед от коремчето на бременната Елинор. Тя и Елинор винаги са били приятелски настроени една към друга, но да имаш бебе почти на петдесетгодишна възраст беше просто вулгарно. А този дебел, шумен, мустакат инвеститор в недвижими имоти, за когото бе омъжена, — това беше трудно за възприемане.
— О, виж, ето я Мисти Бас. Да отидем и да я поздравим.
Мисти беше изоставила Тити Коутс, която спореше с дъщеря си Изабел за това дали трябваше да получи кола за дипломирането, или не и сега Мисти седеше сама със сина си Чък и клюкарстваха както обикновено. Тя беше студена блондинка, в златиста рокля на Каролина Ерера и с изключителни бижута на Хари Уинстън, а той беше тъмен, примамливо дяволски красив, облечен в сив костюм „Прада“ на зелени райета и с жакет.
Всъщност Чък наистина беше дявол и винаги търсеше нови начини да покаже злото у себе си. Но потърпете малко, ще стигнем и дотам.
— Наближава петдесетте, а е почти в седмия месец — прошушна Мисти на сина си. — Какво мисли приятелката ти Блеър за това?
Чък сви рамене, като че ли въобще го беше грижа. На невероятния новогодишен купон на Серена той се бе промъкнал до Блеър и й беше предложил да му се отдаде и така да загуби девствеността си, тъй като бил доста добър в тези работи. След категоричния й отказ, той бе побеснял. По-късно беше пробвал да бъде хомосексуален единствено за да преодолее скуката.